Цитати за приятелството
Трите сита
Сократ бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж един човек отишъл при великия философ и му казал:
- Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел!
- Чакай малко - казал Сократ - преди да ми разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам "проверка с трите сита". Първото е ситото на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш е вярно?
- Не, просто чух другите да говорят…
- Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е ситото на Добротата. Това, което ще ми кажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?
- Ами, не! Напротив!
- Значи - казал Сократ - искаш да ми разказваш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито - на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?
- Хм… всъщност - не особено.
- Тогава - заключил Сократ - ако това, което имаш да ми казваш не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го разказваш?
Подобни цитати
Тя бе влязла в тази част на сърцето ми, където се намират най-добрите неща, подобно на скрин със сладкиши, където са течният шоколад, бисквитите, кроасаните, мармаладът; тази част на сърцето, където, когато някой влезе, става каквото става, и от там никога не може да излезе. Това няма общо с любовта. Има хора, които започваш да обичаш от момента на запознаването и не можеш никога да престанеш.
Фабио Воло
Истинските приятели си остават близки, дори и да не се виждат с години. И винаги имат какво да си кажат, дори и след дълга раздяла. И винаги ще са тук, за да си помогнат в нужда. Това, че не се срещат всеки ден, не значи, че няма да се съберат, когато трябва. За добро или зло…
Когато си в беда, тропни на вратата на приятелите. Ако не ти се отвори вратата, ще ти се отворят очите…
В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал на пясъка:
"Днес моят най-добър приятел ме удари!" Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!" Заинтригуван, приятелят му го попитал:
- Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?
Засмян, другарят му отвърнал:
- Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на сърцето, където никoй не може да го заличи…
Най-честните и почтени приятели са родителите. Те са единствените, които зад гърба ти говорят само хубави неща, а в очите ти казват, че си л*йно.