Цитати за личността
Да падна на колене ли? О, не!
До скоро лазих, молех се… Не мога.
Главата вдигам гордо - Ето ме!
Та Аз Богиня Съм! Забрави ли? За Бога!
В живота са ме мачкали. До тук!
Не ще да позволя да мачкат още…
И вече не търпя без шум, без звук!
Крещя до лудост денем, даже нощем!
И няма да се спра, когато друг
притиска свободата ми в окови.
И да-добричка бях, но край! До тук!
И силна съм! И Жива съм! Отново!
Подобни цитати
Събличай ме.
На кой му трябват дрехи?
Удобно ми е някак да съм гола.
И Дон Кихот е можел без доспехи.
Събличай се, хвърли ги там… на стола.
Ръцете ти са тихи, като птица,
жадувала последния си полет.
Докосвай ме, едничката искрица
расте и става обич, става огън.
Събличай ме, душата ти е слънце
за моята душа дошла да моли.
На есен ще покълне всяко зрънце,
защото го посяхме с обич… голи.
Николина Милева
Просто себе си
И грешна съм, навярно, и коварна съм.
Светците не живеят в този свят.
На чужди правила изневерявала
и дръзнала да имам мир богат.
Различното петно съм сред тълпата,
не съм дърво от общия пейзаж.
За някои съм странна непозната,
но … може би, за други съм мираж.
Пристрастна съм - човешки неизбежности ,
илюзия е мойта добрина,
говоря с остри думи и небрежна съм,
изпитвам рядко чувство за вина.
Измамница съм - дяволско творение,
гневя се, за подлец не чувствам жал.
Да, зная - губя пътя към спасение,
но как да се опазиш чист сред кал?
А в промисъла мъдър на Вселената,
прашинка съм, незнаен стрък трева…
Осъждайте ме. Аз съм просто себе си
и на земята вярна дъщеря.
Към никого не тръгвай с мисълта,
че винаги ще ти принадлежи,
че може би до края на света
край тебе ореолно ще кръжи…
Защо да има после стъпкан праг?
Защо да има после плач и вик?
Защо горчиво да си кажем пак-
мигът не трае повече от миг…
Към никого! И никога!
Макар сърцето ти да е троянски кон…
Нима не проумя глупако стар,
че любовта е съд, а не закон?
Живей, живей…разбира се, живей!
Ръката нека друга длан държи,
но никога не вярвай, не, недей,
че винаги, ще ти принадлежи!
Ще разбереш, че ме е имало:
Когато чуеш как мен няма. Никъде…
Ни в дланите, ни в нищо.
Не ме търси тогава. Не разпитавай.
Не помниш ли… направи ме излишна.
Кога съм си отишла ли? По-късно.
Останах малко повечко. Да те погледам
А после просто времето се скъса.
И аз разбрах, че вече нямам време.
Къде съм ли? Не искай да узнаеш…
Тъй като не поиска да остана.
Ще разбереш, че си ме имал чак на края.
Когато осъзнаеш, че ме няма…
Колко малко е нужно понякога,
да усещаш, че тебе те има,
че желан си, че нужен си някому
и за теб в хоризонта се взира…
Че някой тръпне в дълбоко очакване
да те види - теб да прегърне
с очи мокри - може би… плакали
и вярата в теб да възвърне…
Колко малко, колко малко понякога
е нужно да бъдем щастливи,
за да поемем после на някъде,
окрилени, спокойни - красиви…
Всичко друго е… вятър пустинен,
а моят свят със теб е вълшебен,
и ако някога, без време замина,
нека помня, че бил съм потребен…