Цитати за приятелството
Една жена трябвало да прекара няколко часа на летище, докато стане време за следващия й полет. Жената си купила книга и пакет бисквити и както си четяла, до нея седнал млад мъж.
Той протегнал ръка и без да се срамува, започнал да си взема бисквити от пакета, който стоял между тях. Една след друга те изчезвали в устата му. Жената решила да не се разправя и не му направила забележка, но започнала да вади бисквити и да ги яде със същото темпо, с което ядял и безсрамният младеж. По някое време тя наистина се ядосала и си помислила "Ако не бях толкова възпитана и образована, досега да съм зашлевила този господинчо.".
Всеки път, когато жената си вземала бисквита, мъжът правел същото. Погледите им постоянно се засичали и когато в пакетчето останала само една бисквитка, женат
а се зачудила как ли ще постъпи безсрамникът сега. Той взел последната бисквита, разчупил я на две и дал едната половина на жената, а другата изял сам. Тя рязко взела сладката и си помислила: "Колко неблагодарен тип! Колко невъзпитан! Дори не ми благодари!". Скоро жената с облекчение чула да обявяват полета й. Тръгнала към обявения изход, без да се обърне към мястото, където седял безсрамният крадец. След като се качила в самолета, тя потърсила в чантата си книгата, която почти била прочела. За нейна най-голяма изненада и притеснение обаче открила, че пакетчето бисквити си стояло недокоснато в чантата й.
- Боже мой! - помислила си жената. - Ако моите бисквити са тук, значи онези са били негови и той е разделил всичко с мен!
Било прекалено късно, за да се извини на младежа. Оставало й само с мъка да признае, че безсрамен, невъзпитан и крадец се е оказал не този, когото тя през цялото време била заклеймявала!
Колко пъти в живота ни се е случвало да сме сигурни, че нещо е станало точно по определен начин, а после да излезе, че изобщо не е било така... Нека помислим два пъти, преди да съдим другите. Нека преди да помислим нещо лошо за тях да се усъмним в собствените си предположения.
Някои неща не можем никога да върнем:
камък, хвърлен в океана, изречена дума, удобен момент за действие, обичан човек, който си е тръгнал, и приятелство, което е приключило!
Джериес Авад
Подобни цитати
Скъпи, аз съм - жена! Аз не трябва да бъда силна и да решавам всичко за двама. Ако и ти не си способен на това, нека си останем приятели и да си намерим мъже.
Бог казва : „Ако обичаш някого повече от мен, ще ти го отнема!”,
и добавя „Ако пък казваш, че не можеш да живееш без някой, ще те науча, възпитам, без него да живееш!”…
И минават сезони, и години отминават , и изсъхват и клоните на дърветата , които са имали толкова пищни сенки…
…търпения се изчерпват,
…и любимата ти става нечия друга,
…ума ти не побира всичко това…
…Приятеля става враг,
А врагът – приятел,
Толкова е странен светът…
И виждаш, че всичко невъзможно, е станало възможно…
Казваше „Не бих паднал!”, а падаш,
Казваше „Не бих сбъркал!”, а си толкова объркан…
А най-странното е, че постоянно викаш ”Свършено е с мен!”
А продължаваш да живееш…
Приятелката ми ме кани на гости у тях. Вратата отваря сексапилната й сестра, която нежно прошепва в ухото ми: "Усещам тръпка между нас...Искаш да го направим?" Аз моментално се обръщам и тръгвам към колата. Там ме очаква приятелката ми...Тя ме пръгръща силно с думите:"Вече ти имам пълно доверие..." Какъв е изводът - ВИНАГИ дръжте презервативите в колата!
В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал на пясъка:
“Днес моят най-добър приятел ме удари!”
Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
“Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!”
Заинтригуван, приятелят му го попитал:
“Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?”
Засмян, другарят му отвърнал:
“Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на сърцето, където никoй не може да го заличи…”
"Ужасно съм уморен от болката, която чувам и усещам, шефе. Уморен съм да се скитам по пътя самотен като птичка под дъжда. Без приятел, при когото да ида или да ми каже откъде идваме или отиваме, или защо. Уморен съм от хората, които се държат толкова грозно един с друг. Чувствам го като парченца стъкло в главата си. Уморен съм от случаите, когато съм искал да помогна и не съм успявал. Уморен съм да съм сам в мрака. Най-много съм уморен от болката. Прекалено много е. Ако можех да сложа край на болката, щях да го направя. Но не мога."
Стивън Кинг