Цитати за личността
Не говори… не питай нищо,
душата ми в очите ти е скрита…
Сърцето ми със обич е богато
и твое само…
Повече не искай.
Не говори, а погледни ръката…
ръцете…те най- истински говорят -
на дланите чертала е съдбата
пътеките ни …
Повече не може .
Не питай нищо, погледни очите…
Сегашното във тях се отразява…
Приемаш ли тъгата и звездите,
за тебе само…
Повече не трябва.
Подобни цитати
Понякога това, което за останалият свят е грешка, за теб може да е единственият момент, в който си живял истински!
За да приемем от Слънцето това, което то дава, трябва да имаме отношение към него – не само като към физическо тяло, но и към Съществата, които го населяват, и да се свържем с тяхното съзнание. Ако човек една цяла година, ден след ден, непрекъснато посреща зазоряването и изгрева така, както трябва, независимо от това дали времето е ясно, облачно, дъждовно или с виелици и бури, той може да стане гениален.
Петър Дънов
Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката.
Аристотел
Толкова е хубаво да знаеш, че там някъде по света в безкрая има някой, който мисли като теб! Дори повече, по-добре и от теб! И той е твой съмишленик в Пътя към Доброто към Себе си!
Притча за дърваря
Имало някога един дървар, който отишъл да работи в едно сечище. Надницата била добра, а условията още по-добри, тъй че дърварят решил да си свърши добре работата.
Първият ден отишъл при надзирателя, който му дал секира и му посочил къде да сече в гората.
Въодушевен, мъжът тръгнал да сече дърва.
Само за един ден отсякъл осемнайсет дървета.
- Браво - рекъл му надзирателя. - Продължавай така.
Окуражен от думите му, на следващият ден дърварят решил да работи още по-добре. Затова вечерта си легнал съвсем рано.
На сутринта станал преди всички и отишъл в гората.
Но въпреки всички усилия, не успял да отсече повече от петнайсет дървета.
- Сигурно съм уморен - помислил си. И решил да си легне още по залез.
Станал в зори, готов да удари маркировката на осемнайсет дървета. Но този ден не стигнал дори до половината.
На следващия ден отсякъл седем дървета, после пет, а последния ден се мъчил цял следобед над второто си дърво.
Дърварят се притеснил какво ще си помисли надзирателят, отишъл да му обясни, че нещо става с него, и му се заклел, че работи до изнемога.
Надзирателят го попитал:
- Кога за последен път наточи секирата?
- Да я наточа ли? Нямах време за точене, бях много зает със сеченето на дървета.