Цитати за личността
Друго си е…
И защо да ми е лесно,
щом така и баба може…
Друго си е да ме треснеш
с тежката си лапа, Боже.
Друго е да ме търкулиш
на живота във дерето
и да зрейне като дюля
есенна любов в сърцето.
Даже и да ме превие,
даже и да ме разтури,
пак напролет ще избия
по-проклета и от бурен.
И какво като е трудно -
с лесното и баба може,
майката му е да луднеш
от живот преситен, Боже!…
Подобни цитати
А на теб стиска ли ти
Аз не вървя по отъпкани пътища
и огън фалшив аз не искам,
нужда имам да обичам истински
да те усещам, да те виждам.
Не поглеждам към минали работи,
не задавам излишни въпроси,
нося истината за мен в себе си,
ти знаеш ли коя съм?
И издигам замъци в твойто съзнание,
после руша ги и пак отначало,
докато разбереш, че не вярвам в случайности
и че нищо от това не е напразно.
Не лъжа, че си падам страхливка,
но смелост събирам,
точно в миговете на слабост,
а ти по- силен ли си от мене?
Или и на теб не ти стиска,
да ме обичаш?
Десислава Наумова
НЕДЕЙ МЕ ПРОУМЯВА! НЕ НАДНИЧАЙ
в очите ми, кафяви от тъга…
Седни до мен! И просто ме обичай.
В мълчание. Без думи. Ей така.
Не питай за пътеките, които
избродих с уморените нозе…
Недей изравя болките ми скрити.
И кой какво ми даде… Колко взе.
Недей така! Едно сърце остана,
което нощем много ме боли…
Душата ми е рана върху рана…
А думите най-често са стрели.
Недей ме проумява! Ще се скрия
във най-дълбоките си цветове.
Зеленото в очите ти ще пия!
А черното ще го делим на две…
Когато свърши синьото на дните -
ще си измислим нови небеса…
Аз пазя всички залези в очите!
На хмел мирише моята коса…
Но ти не проумявай! Докосни ме…
Ще бъда себе си! Ще бъда аз.
Ще бъда тази нощ Любов без име…
А утре - ще съм щастие! За нас…
ГЪЛЪБИНА МИТЕВА
Срещнах те и те загубих. Вярвах и успявах. Смях се и плаках. Преживях и забравях. Бях на върха и на дъното. Бях себе си и слагах маски. Обичаха ме и ме раняваха. Промених се и израснах. Гледам своето щастие, правя това, което ми харесва. Обичам близките ми и не се интересувам от другите. Ако липсвам на някой, нека той вече да прави първата крачка. Не, аз не губя, губят тези, които губят мен…
Когато си тръгваш от дома,
си вземаш плюшеното мече, албумче със снимки,
любимата чаша, четката за зъби и книгите.
Когато си тръгваш от някого,
си вземаш по-несмачканите спомени,
пликчето с изплакани сълзи и онова,
което е останало от сърцето ти.
Когато си тръгваш от себе си
можеш да минеш и без багаж.
В момента, в който се зачудиш дали си заслужава, значи не си заслужава!