Прекалено много се доверявам, прекалено силно вярвам,
прекалено много чувства влагам и накрая…
прекалено много СТРАДАМ…!

Добавен преди 10 години

Когато ми казваха да давам всичко за хората, мислех, че всичко това, което давам има възвращаемост… Но няма. И така, заради хората изгубих сърцето си и дадох Душата си безплатно… Тази инвестиция ще я плащам цял живот. Не съжалявам за доброто, което направих. Съжалявам себе си, че се раздадох безкористно. Съжалявам себе си, че търсейки добротата у хората, аз загубих себе си…

Добавен преди 10 години

СЪЛЗА

Ти стоиш на брега на измамна река,
с тези боси нозе, не познаващи болката.
И по детски протягаш наивно ръка,
любопитна, да пипнеш света на дълбокото.

Ти стоиш на брега, със блажени очи,
с разширени от сладост зеници.
А не знаеш на дъното колко боли –
там умират и силните птици.

Аз безсънна, те чакам на другия бряг,
вдигам мост над реката за тебе,
за да можеш без болка и детски инат
да преминеш в света на големите…

Не е смело да плуваш в дълбока вода,
не е смело без дъх да останеш.
Няма никаква истина там, във калта,
дето в белег превръщат се раните…

Добавен преди 10 години

Зарових те, някъде там…
Дълбоко - в отворена рана.
Забравях те, плаках, копнях,
но знаех - без тебе не мога.
Понякога в късния час
се чудя дали да разровя -
раната - да, тази дълбоката,
в която прикрила те бях аз.
Те, раните - знаеш,
когато ровичкаш - боли!
А ти не преставаш да шаваш
и не кръв тече, а сълзи!
По погледа знаех, че криеш
някоя голяма лъжа,
за която аз самата след време
ще плащам висока цена.
И точно тъй се оказа -
ти не беше мой.
Откачах, побърквах се цялата.
Ах, тази пуста моя любов!
Глупави мисли, наивно момиче,
Какво да се прави светът е такъв.
Опитах, заключих те, скрих те от себе си,
но просто светът се оказа е такъв.

Добавен преди 10 години

Вече не мога да плача за теб.
От такава любов се умира.
Има приказки, дето не свършват добре.
А aз… все такива намирам.
Няма друг, допълнителен край.
Принцът е просто илюзия.
На принцесата вече не и се мечтае.
От мечти е до кръв охлузена.
И си сваля короната. Знае, че тя
също е просто картонена.
Хвърля я в ъгъла. При любовта.
И парчетата счупени спомени.
Няма принц. Само някакъв мъж,
който боли като триста.
Думите… Тях ги задръж
за принцеса, която ги иска.
Аз се наслушах. Навярвах. И толкова.
Резултатът е - самота.
Погледни ме -
нямам място за повече болки.
Усети колко много боля.
Сбогом, принце. Недей да ме помниш.
И прощавай, че вярвах в теб.
Чаках дълго…
Студено.
Бездомно е.
Тази приказка просто
не свършва добре.

Добавен преди 10 години