Знаеш ли какво е да заспиваш и да се събуждаш с мисълта за един единствен човек и да иcкаш той да е до теб всеки ден?! Да даваш всичко за този човек, а него да му е все едно! Знаеш ли какво е всеки ден да се питаш как се стигна до тук ?! Къде сбърках…как за миг всичко се промени?! Знаеш ли какво е всеки ден да се чудиш какво не ти достига… в какво не си достатъчно добър?! Знаеш ли какво е да обичаш с цялото си сърце , а да не ти отвърнат със същотo?! Знаеш ли какво e един ден да осъзнаеш, че си празен … сякаш просто душата ти е опустяла и никой освен него не може да запълни тази празнота в сърцето ми, а той не иска да го направи?! Знаеш ли какво е да искаш да крещиш със цяло гърло за помощ, а трябва да мълчиш и да се усмихваш! Знаеш ли какво е истинската болка … онази, която те изгаря отвътре! Онази, която не ти дава мир нощ u ден! Знаеш ли какво е сред толкова много лица да търсиш само едно?! Да даваш цялото си внимание, а да не получаваш нищо в замяна! Да продължаваш да вярваш дори да няма в какво!
Знаеш ли какво е всеки път да си казваш, че това е края, да се връщаш пак обратно, защото има нещо, което сякаш не ти позволява да си тръгнеш?! Да чувстваш, че каквото и да правиш накрая пак се озоваваш на същото място, в същата ситуация със същата така силна болка и онази незарастваща рана! Знаеш ли какво е да живееш с надеждата, че утре всичко ще е различно. Да се бориш до последно за нещо отдавна безвъзвратно изгубено! И знаеш ли, че всяко едно счупено парченце от моето сърце все още бие само за него?!…