Един много беден човек живял с жена си в бедност. Един ден, неговата жена, която имала много дълга коса, го помолила да ѝ купи четка за коса, за да може да си сресва косата. Той бил съкрушен, но казал, че няма да може, тъй като онзи ден му се развалила каишката на ръчния часовник, и нямал пари, за да го смени. На сутринта мъжът отишъл на работа и по пътя спрял в магазина, където продал повредения си часовник за много малко пари. Но все пак достатъчно, за да може да купи четка за коса и да направи жена си щастлива. Вечерта се върнал в дома си, държейки в ръцете си четка за коса, но какво да види - съпругата му вече е с къса коса. Тя продала косата си в салона и сега имала нова каишка за часовник в ръцете, за да го изненада. И двамата заплакали заедно! Сега той имал каишка за часовник, но нямал часовник. Тя имала четка, но косата ѝ сега била къса. Плачели, но не заради това, че техните действия се оказали безсмислени. Плачели защото виждали очи в очи истинското лице на истинската любов, тази, която се случва само веднъж в живота. Да обичаш някого - това не е нещо. Да бъдеш обичан - това е нещо. Но да обичаш и да бъдеш обичан от този, който обичаш… това е правилното нещо!