Цитати за любовта
Ще…
Ще ти купя шарена рокля, ще те накарам да си сложиш ярко червило и ще те изведа навън, каквото и да ми струва… Ще те дърпам за ръка… но ти ще ходиш до мен, навън!
Ще плисне дъжд… ще събуя обувките ти… ще шляпаш боса… ще порежеш петата си на стъкло и ще ме псуваш… Ще хвърляш по мен каквото намериш, но аз ще се радвам… защото си жива. Ще взема ключовете от колата ти и ще те накарам да ме гониш за тях, докато се измокриш до кости… а ти ще ме гониш, знам, ти ще ме гониш, ще бягаш до мен… ще се хвърлиш в мен, стягайки кръста ми с краката си… ще ме целунеш зверски, страстно, мокра и прелестна - като никоя друга…
Ще те вкарам насила на някой чужд купон, ще изпиеш едно- две питиета, ще те изпратя до вас… ще поръчам пица напук на твоите вечни диети… ще я намажа с майонеза и кетчуп, ще ти налея кока-кола, не диетична… Ще легнем на пода по корем с крака, вдигнати нагоре… и ще ядеш пица с мен по този начин!
…Ще ти налея чаша вино… ще те завия в топло одеяло… ще запалиш цигара и ще се чудиш какво става всъщност…
Ще ти кажа… че те… оби… но на теб няма да ти хареса, защото не вярваш в нищо и в никого.
…но ако и след всичко това не успея да те извадя от смрадливата ти черна дупка…
ще знам, че ще трябва да направя много повече, защото те обичам, майната му…
и… ако е нужно ще живея с теб в загадъчната ти тъга… но ще бъда до теб, каквото и да става, каквато и да си… разбра ли?!… защото те обичам и… просто не мога без теб…
Подобни цитати
Сега е тъмно. Но те усещат дъха си. И знаят, какво им е нужно. Те се целуват. Чувстват сълзите по бузите си. И ако има някой, който би могъл да ги види ще изглеждат, като обикновенни любовници, галещи лицата си. Легнали заедно. Със затворени очи. Не забелязващи света на около. Защото, ето така продължава живота. Ето така…
Докосни ме…
Докосни ме,
с устни меки и добри,
остави ме по теб да се разлея, в миг от вечността да станем аз и ти.
Докосни ме,
тихо в теб ме приюти,
с очите сини душата ми към своята нежно прикови.
Докосни ме,
нека Луната белокаменна над нас да бди,
какво там ще се случи на нея остави.
Докосни ме,
и нека между нас няма ледени стени,
а само страст, която в сърцата да гори.
Докосни ме,
с огнените си лъчи,
но не ме изпепелявай, не искам отново да ме боли.
Докосни ме,
носи ме леко, както морските вълни,
остави ме да те омагьосам и отведа в приказни страни.
Докосни ме,
рисувай по кожата ми с пръсти и бои,
в цветове най-различни цялата ме потопи.
Докосни ме,
усмивката ми от дълбините страшни извади,
моят каменен кръст в нощта бъди,
не ме предавай, а спаси ме и с мене остани…
Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново!
Да те разплача - и да съм спокоен, да те въздигна - и да те погазя. Така жестоко искам да си моя. Дори от обич мога да те мразя…
Когато нещо ти липсва, ти се опитваш да го замениш с всевъзможни неща: ще си купиш нещо скъпо, ще се събереш с много хора, ще ходиш на много купони, ще се гласиш и ще отделяш внимание на какви ли не глупости. А истината е, че се опитваш да се разсееш, да забравиш… че това нещо, което ти липсва всъщност е някой, без когото не можеш…
М. Дамянова