Цитати за душата
Мъдър син слуша бащина поука, а буен изобличение не слуша.
От плода на устата си човек ще вкуси добро, а душата на законопрестъпниците - зло.
Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему.
Душата на ленивеца желае, но напразно; а душата на прилежните ще се насити.
Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си.
Правдата пази оногова, който ходи непорочно, а нечестието погубва грешника.
От гордостта произхожда само препиране,
а мъдростта е с онези, които приемат съвети.
Подобни цитати
Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди една танцуваща звезда.
Добротата е най-красивата музика за душата и би било прекрасно да свири във всеки от нас!!!
ТоЙ
Къде е той,къде е сега?
Ще дойде ли изобщо някога?
Да види коя съм сега,
да види защо съм така.
Душата ми тъмна
плаче безмълвна.
За дните с него изгубени
напълно в мрака погубени
Гей е състояние на душата, п*****ст е състояние на задника!
Заспиваш ли?
Аз май, че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми крещеше до полуда,
в прегръдките на своята тъга.
Самичък бях, а исках да говоря...
Устата ми залепна да мълча…
Не ме пъди – ще си отида скоро,
доведе ме на бурята плача…
ще седна до главата ти, ей тука,
и ще ти кажа приказка една,
в която е заложил зла поука
един мъдрец от древни времена…
“Един разбойник цял живот се скитал,
бездомен, по голямата земя,
вместо сърце във пазвата си скрита,
той носел най – голямята кама.
По път обирал де когото хване –
човекът като Дявола бил лош!
И за какво му е било имане –
той нямал дом, той имал само нож.
Ала и той един път от умора,
под слънцето на кръстопът заспал
подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче,
направило му сянка с листо…
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той – разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат!
Една ръка по – топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би спечелил с нищо –
ни с обир скъп, ни с рязана глава…”
Но ти заспа, а тъй ми е студено….
Туй приказно момиче, де е то?
То стоплило разбойника а мене,
Ти никога не стопли тъй…
Защо?