Погледът му се зарея над лагера. Слънцето нажежаваше праха, вятърът го вдигаше и завърташе. Вихрушките му напомняха за нея. Извърна очи на изток, към буреносния хоризонт. Но тя бе и част от небето. Вятърът се усили и огъна върховете на кокосовите палми. Но тя бе част от и от вятъра, и от палмите, и от далечните облаци… "Без жена мъжът е просто една нелепа шега." - безпомощно си мислеше Питър Марлоу и сърцето му кървеше под палещото слънце.

Джеймс Клавел

Добавен преди 9 години

Всеки има своите слабости. Моята си ти.

Добавен преди 9 години

Простата истина е, че когато обичаш, ставаш зависим. Няма нищо по-естествено от това, но мама не ми го каза. Сигурно не е знаела.

Добавен преди 9 години

Само онези хора, които могат да бъдат сами са способни на любов, на споделяне, преминават в най-дълбокото ядро на друго лице – без да изискват от другата страна, без да стават зависими от другата страна, без да се изгубват в другата страна и без да се пристрастяват към нея.

Добавен преди 9 години

Любовта си е чувството за такт, любовта е начин да заспиваш с мисълта за нея, любовта е сила, болка и надежда… Тя е всичко на този свят! Тя е светлината ни в тунела и късчето хляб когато си гладен! Тя е топлинката която, те топли когато мръзнеш. Тя е онази пътеводна звезда която, те насочва за по-добро и да намериш пътя към дома…Тя е онова чувство от тялото ни, което ни напуска последно заедно с душата ни! Това е тя! Не може да се опише с думи! Може само да се чувства.

Добавен преди 9 години