Ние сме толкова егоцентрични, толкова арогантни. Днес всеки нещо ще спасява. Да спасим дърветата, да спасим пчелите, да спасим китовете и охлювите… И най-голямата арогантност от всичко? Да спасим планетата! Абе, тия хора шегуват ли се? Да спасим планетата!? Ние не знаем как да се грижим за себе си, не сме се научили как да се грижим и за другите и ще спасяваме планетата!? И между другото на планетата й няма нищо. Планетата е добре – хората са прецакани! В сравнение с хората, планетата си върви идеално. Била е тук повече от 4 милиарда години и никъде няма да ходи, хора. Ние, обаче ще ходим! Ние! Стягайте багажа и се приготвяйте – заминаваме си. Заминаваме си и няма да оставим кой знае каква следа. Е, освен малко стиропор, примерно. Планетата си е добре. Тя ще си е тук – нас няма да ни има. Просто поредната провалена мутация, поредната поправена биологична грешка.

Джордж Карлин

Добавен преди 10 години

Урокът на бездомника

Беше студен зимен ден, Неделя. Паркинга пред църквата се пълнеше бързо. Докато излизах от колата си, забелязах няколко човека да си шепнат, докато вървяха към църквата.
Когато се приближих, видях човек, който се беше облегнал на стената на църквата. Толкова се беше отпуснал, че изглеждаше почти заспал. Беше облечен в дълго вълнено палто, което беше доста окъсано и шапка, смъкната ниско надолу към лицето му, така че то не се виждаше добре. Носеше обувки, които изглеждаха поне 30 годишни, твърде малък размер за него. Те бяха и целите в дупки, така че пръстите на краката му стърчаха от тях.
Предположих, че човекът беше бездомник и заспал, затова преминах покрай него и влязох в църквата.
Вътре, поприказвах няколко минути с няколко мои познати, когато някой повдигна въпроса за бездомника отвън. Повечето хора се подсмихнаха, някои от тях шепнешком си размениха по някой коментар, но никой не пожела той да влезе вътре, в това число и аз.
В следващия момент църквата започна. Всички чакахме свещеника да заеме мястото си и да започне своята служба, когато вратите на храма се отвориха.
Вътре влезе бездомника и тръгна надолу по пътеката с наведена глава.
Хората възкликваха, шепнеха си и правеха гневни физиономии.
Той премина цялата пътека и стигна до олтара. Там свали палтото си
и сърцето ми се сви.
Там стоеше нашия свещеник… той беше бездомника.
Никой не каза нито дума.
Свещеника взе Библията си и намести на поставката.
Приятели, не мисля, че трябва да Ви казвам за какво ще Ви говоря днес.
Ако осъждате хората, няма да имате време да ги обичате!

Добавен преди 10 години

Човечето от нищо
Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срещнало една мишка от нищо и я попитало:
— Не се ли страхуваш от котката?
— Не, разбира се — отговорила мишката от нищо — в тази страна от нищо има само котки от нищо, които имат мустаци от нищо и нокти от нищо. Освен това аз уважавам кашкавала. Ям само дупките. Нямат никакъв вкус, но са много сладки.
— Главата ме заболя — казало човечето от нищо.
— Това е глава от нищо: даже да я удариш в стената, няма да те заболи.
Човечето от нищо искало да опита, потърсило стена, за да си блъсне главата, но стената била от нищо и тъй като се било засилило — паднало от другата страна. И от другата страна нямало съвсем нищо. Човечето от нищо така било уморено от всичко това, че заспало. И докато спяло, сънувало, че е
човече от нищо и вървяло по един път от нищо и срещнало една мишка от нищо и започнало и то да яде
дупки от кашкавал и излязло, че мишката имала право: просто нямали никакъв вкус.

Добавен преди 10 години

Обичам те като жена със хиляди чаровни прелести - о, бедна, хубава страна на алчни, допотопни челюсти.

Добавен преди 10 години

Стените на болниците са чували повече истински молитви от църквите, а гарите са виждали по искрени целувки от олтарите!

Александър Глог

Добавен преди 10 години