Когато си в беда, тропни на вратата на приятелите. Ако не ти се отвори вратата, ще ти се отворят очите…

Подобни цитати

В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал на пясъка:
"Днес моят най-добър приятел ме удари!" Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!" Заинтригуван, приятелят му го попитал:
- Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?
Засмян, другарят му отвърнал:
- Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на сърцето, където никoй не може да го заличи…

Добавен преди 10 годиниВиж този цитат

Най-честните и почтени приятели са родителите. Те са единствените, които зад гърба ти говорят само хубави неща, а в очите ти казват, че си л*йно.

Добавен преди 10 годиниВиж този цитат

Нямам нужда от много приятели, стигат ми двама, трима. Ала само такива, които в сърцата си рани от моите болки да имат.

Добавен преди 10 годиниВиж този цитат

- Вярваш ли в приятелството?
- Не, защото повечето с които се обграждаме предпочитат сълзите ни, а не усмивките ни.
- Това означава ли, че не би се доверил повече на никой?
- Разбира се, че бих се доверил.
- На кого би се доверил, ако не на приятел?
- Няма значение на кого, стига да е човек, който иска да ме вижда усмихнат. Толкова е просто. Може да бъде и непознат. Ето, доверявам се на теб.
- Може ли да се нарека твой приятел?
- Достатъчно ми е, че искаш да ме виждаш щастлив. Какво значение има какъв съм ти? Разбрах, че тези хора са по-важни за мен от онези, които много често наричаме приятели и които държат да оставаме едни и същи, най-вече в нашите слабости…

Радослав Гизгинджиев

Добавен преди 10 годиниВиж този цитат

Никога… не съм имала къща, в която да израсна. Сещаш се, дом. Никога не съм била свързана с някое място. И през целия си живот търсех това нещо. Разбираш ли? Мислейки, че е някъде там. Просто трябваше да го открия. Но мисля, че домът бяхме ние. Ти и аз, заедно, в глупавата кола. Обикаляйки наоколо, пушейки цигари. Мисля, че това беше всичко. Съжалявам. Трябваше да знам, че ти си този, който винаги остава. Ти беше най-добрият ми приятел.

Добавен преди 10 годиниВиж този цитат