Цитати за личността
Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
на очите, които наистина
са били искрени.
Подобни цитати
Познах добро и зло, грях и добродетел, правда и неправда; съдих и ме съдиха; минах през раждане и смърт, радост и мъка, рай и ад; и накрая разбрах, че аз съм във всичко и всичко е в мен.
Ажрат Инайат Хан
Минувачите
Ако нощем вървиш по улицата и срещу теб бяга човек, когото виждаш още отдалеч - понеже улицата се изкачва и луната е пълна - няма да го спреш, дори ако е окаян скитник, дори ако някой тича след него и вика; не, нека да бяга, накъдето е тръгнал.
Та нали сега е нощ, ти нямаш нищо общо с това, че луната е пълна, а улицата се изкачва, освен това може да се преследват за собствено удоволствие, може би двамата преследват трети, може би първият е напълно невинен и го преследват неоправдано, може би вторият иска да го убие и ти ще бъдеш съучастник, може би те не знаят нищо един за друг и всеки сам бяга към дома си, може би са луди, може би първият е въоръжен.
Най-после, не е ли възможно да си уморен, да си изпил повечко вино? И се радваш, че и вторият вече се скрива от погледа ти.
Ако си простил всичко на един човек, значи с него е приключило.
Зигмунд Фройд
Воюваш с мен откакто те приши
животът ти към моя, като кръпка.
Не исках да повярвам, че грешим.
Открехна се за мен. И аз пристъпих.
Приседнах на студения ти стол
и беше вече късно да се крия.
Не ме почерпи даже с хляб и сол.
А бяхме твърде жадни, за да пием.
Опасно близо бях до теб, нали?
Отдавна никой там не бе допускал.
Чух ангела във тебе да крещи,
а демонът - ехидно да се киска.
Изплаши се. Издигна си стени,
превърнал всяка дума в остър камък.
Залъга ли се, че не те боли
зазидан в непристъпния си замък?
В такива битки не участвам. Не!
След призраци отдавна спрях да тичам.
А егото ти нека разбере -
по-силната съм. Мога да обичам.
Тогава тръгвам, тръгвам и не питам, останали ли са свободни небеса?! Лети ми се… Дори да няма смисъл. На този свят му трябват чудеса…!