Цитати за личността
…Но Бахман без работа не стоеше. Онези, според които преместването му в Хамбург било наказание, явно не са знаели за какво приказват. Стигнал до средата на четирийсетте, Бахман бе станал мръсен, свадлив помияр с набити рамене и често с пепел по реверите, които забележителната Ерна Фрай, отколешната му колежка и помощничка, редовно отупваше. Бе вманиечен, харизматичен и неустоим работохолик с усмивка-трепач. Рошавият му песъчлив перчем бе прекалено млад за плетеницата от бръчки по челото му. Надарен с актьорски талант, способен бе да те прикотка, очарова или наплаши. В едно и също изречение можеше да е и сладкодумен, и каруцар.
Подобни цитати
Всеки в края на краищата се оказва някой друг!
Оскар Уайлд
И какво като ме нараняват? Какво като боли до смърт? Какво от това, че се чувствам на моменти разбита, мъртва и студена отвътре? Хиляди пъти ме убиваха и аз възкръсвах. Хиляди пъти ме бутаха, падах, но намирах сили да се изправя. И този път ще стана, с гордо вдигната глава и усмивка на лице, ще преминавам през мрака. Ще черпя опит от грешките, натрупани през годините. Ще бъда мъдра. Ще бъда това, което аз искам , а не това, което другите очакват от мен. Няма да живея по чуждите правила, няма да се поддавам на чужди манипулации, няма да се моля. Няма да допусна унижението и подигравките на тези, които са под мен. Отсега нататък избирам късметът за мой верен спътник в този живот. Той ще ми помага, той ще ми посочва пътя. А аз ще го следвам като слепец. Той няма да ми сложи прът в колелото, няма да ме бутне в пропастта. Това съм аз- едно дете , което се хваща за всичко примамливо. Дете, на което всички обичат да се подиграват, защото е казало това, което мисли. Това, което чувства и начина, по който го разбира. Ще се боря докато стигна върха дори и цял живот да се мъча да постигна целта си. Такава съм- непокорна, инатлива ако щеш ме наречи. Но аз няма да се променя заради нещо или заради някого. Няма да наруша Божията воля. Ще бъда себе си.
Владеем думите, докато не ги изречем - после те владеят нас.
Когато си тръгваш от дома,
си вземаш плюшеното мече, албумче със снимки,
любимата чаша, четката за зъби и книгите.
Когато си тръгваш от някого,
си вземаш по-несмачканите спомени,
пликчето с изплакани сълзи и онова,
което е останало от сърцето ти.
Когато си тръгваш от себе си
можеш да минеш и без багаж.
Най-достойните винаги са сами. Отличават се с харизма, безупречна външност, жив аналитичен ум, абсолютно възпитание и идеални маниери, зад които винаги са скрити хиляди тайни … и силен властен поглед, в който едва се забелязва малко тъга. Те търсят "своите" хора. Свои за общуване, за компания и приятна почивка, свои за любов, отношения и семейство.Те правят повече грешки, страдат повече, по-рядко контактуват и по-тежко преживяват неуспехите. Но всеки път, когато се опарят, стават все по-съвършени и по-силни. И отново, и отново започват всичко отначало. Чужди са им стереотипите на съвременното общество, невъзможно е да им се наложи чуждо мнение. Зад гърба им винаги хвърлят кал, но никой не смее да им каже нещо в лицето и всичките слухове за тях се разбиват на парчета от железния им характер. Независимо от това дали е мъж или жена, те търсят такъв човек, до който ще им бъде спокойно. И това "спокойно" не се основава на липсата на кавги, адреналин и крайни емоции. Това "спокойно" означава, че търсят до себе си човек, който няма да ги предаде.