Проклети разпилени илюзии. Цял живот жадуваш да ги изживееш и завърташ всичко около това очакване. Но когато премине еуфорията след всяко намиране, разбираш, че си загубил най-скъпото - онова, което я е движело, трепета на очакването, неизживените мечти. И едва когато стигнеш момента, за който си тръпнал, проумяваш, че той е най-страшният затвор за душата. Някои спират тук. Други успяват да се откопчат от клетката и да полетят отново. Но нима може да летиш, когато знаеш, че няма смисъл да кацаш? И ако няма кацане, нима може да има летене?

Людмила Филипова

Добавен преди 10 години

Никой

Притихвам в малкия си, топъл свят.
Отвъд прозорците е нощ. И птици,
които – като мен – не спят.
И може би говорят със звездите.
А аз съм просто отражение в стъклото.
С разрошени коси и меки длани.
Със блузка на цветя. И босонога.
И с дълги мисли. Като разстояния.
Които никой няма да измине.
И кой ли би преминал през вселени,
за да прошепне тихо името ми.
За да обича мене… точно мене…

Добавен преди 10 години

Длъжен! - тази дума ме убива. Това, за което съм длъжен е записано в данъчния кодекс. Всичко, което не бива да правя - в наказателния. Останалото е по мое желание.

Робърт Де Ниро

Добавен преди 10 години

Ако не знаеш - ще те науча!
Ако не можеш - ще ти покажа!
Ако не искаш - ще те принудя!

Добавен преди 10 години

Там където свършва егоизма ти започваш да растеш. Ние с теб винаги сме пораствали няколко сантиметра след всяко - Оставям те, майната ти, че не бихме могли да бъдем описани по-красиво…

Добавен преди 10 години