Синьо дихание

По пустите улици на нашата самота,
останаха спомени вечни,
по устните привкус на щастие
в ръцете ни празнота.
Няма ги усмивките, погледите, трепетите,
загубихме любовта от страх
или чувствата не бяха силни,
аз не плача, не плачи и ти - няма нужда от това.

Ще срещнем мислите си там,
на някое кръстовище а може би на някой ъгъл,
по пустите улици на нашата самота,
ще въздъхнат от срещата превръщайки се в синьо дихание.

Ще свърши всичко!

Добавен преди 10 години

Чувствам те
във всеки камък,
във всяко листо на всяко дърво,
което изобщо би могло да расте.
Чувствам те
във всичко,
във всяка река, която можеше да тече,
във всяко семе, което би могла да сееш.
Чувствам те…

Чувствам те
във всяка празнота,
във всеки удар на сърцето ми,
във всяка глътка въздух, която поемам,
чувствам те.
Навсякъде,
във всяка сълза, която проливам,
във всяка дума, която никога не съм казал…
…чувствам те…

Добавен преди 10 години

Ако бяхме големи колкото нашите сърца, ти щеше да бъдеш на половината на моя ръст.

Добавен преди 10 години

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!

Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.

Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.

И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.

Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.

Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път…

Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

Дамян Дамянов

Добавен преди 10 години

Не ме оставяй за "После". "После" няма да ме има!

Добавен преди 10 години