СЛАДЪК ГРЯХ
SMS * 23*12*19.10

Ваната е пълна, нежна е водата.
Диска се върти, музика звучи.
Очи притварям и си представям.
Глътка и цигара, не мога пак нещастна да стана.
Стая, полумрак, телефон и грях.
Гласа ти да го чуя, глупост е това.
ЧУВСТВО – ПОТИСНАТО,
ЧАРОВНО, ГЛАДНО, СИЛНО, СЛОЖНО.
Не мога да се променя. Няма как, себе си да победя.
Не можеш ли да ме понасяш?
Можеш ли да ме поискаш?
Искаш ли да ти простя?
Обичам те сега.
Виж взора влажен. Какъв е резултата?
Нима не те вълнувам?
Изблик в душата – образ невъзможен. Реална самотата.
Вдигни сърцето от олтара, подръж го в ръката.
Усещане за трепет.
Плътта се съживява разцъфва красотата.Търси я в душата.
Безбрежна синевата, отвлечени нещата,
за хора егоисти.
Поставила е пречки коварната съдба.
Развихряла е страсти, в човешката душа.
Усещам сладостта от „грешната”игра.
Продажен свят обвит в мрак.
И само две звезди сами на небосвода.
Кралица съм в нощта и мога всичко.

НЕСИГУРНО-СВОБОДНО,
БОЛЕЗНЕНО и СКРИТО.
НЕЗАЗУМНО, БЕЗУСЛОВНО.
МОИ СЛАДЪК ГРЯХ !!!

Добавен преди 10 години

НЕЩО КАТО СЪН -
НЕЩО КАТО УСЕЩАНЕ
(Вечният SMS)

Когато тъмнината падне и скрие срама в очите.
И трепета на телата ни.
Когато, някъде там, между РЕАЛНОСТТА и МЕЧТАТА.
Желанието и нахлуващото чувство,
което кара кожата да потръпва.
Тогава идва усещането за близост.
Без думи, без срам, само нещо преливащо и силно,
нежно и сладко, неповторимо и само НАШЕ.
Тогава усещам твоето лице да гали моето.
Докосвам с език устните ти, отдръпвам се.
Целувам тези ъгълчета извити нагоре в лека усмивка,
потръпвам и се отдалечавам в тъмнината.
МИГ или ВЕЧНОСТ?
И ти се устремяваш към мен,
нежен и силен и това, което не мога да опиша с думи,
защото думите са недостатъчни в този момент.
ИЗПИТВАМ нещо, което свързва усещане и чувство,
трепет и желание, наслада.
Какво е то?
Разливащо се навсякъде, в и около нас.
Тогава душите се сливат.
Телата се докосват и усещам всяко потрепване на кожата ти, усещам душата ти. УСЕЩАМ ТЕ. Няма нищо, освен АЗ и ТИ.
И зашеметяващото желание да ти дам всичко,
което имам на света.
А ти ми казваш тези забранени думи: Обичам те!
И ми отдаваш това неповторимо чувство и усещане само за МЕН. Искам да съхраня за НАС, завинаги този миг,
ТАЗИ МЕЧТА.

Добавен преди 10 години

РАЗОЧАРОВА МЕ
SMS*7*06*2008*19.10

Мислите ми тъжни.
Звезди разсипани по небосвода.
Опитвам се да ги събера.
Едни блестят, а други с ръбове са остри.
Подобия на истина в главата.
Създадени от хаоса на смесените чувства
и обида в ярки краски. Прокраднала се в мене.
За ценностите индивидуални в душата на човека.
Обвита съм в мисли, с усещане за неизбежност.
Питам се:
Защо избираш да обичаш
принципа безчувствен и интереса?
Не съществуват ценности морални облечени в непроменимост.
Не съществуват принципи за всички.
Ценно е това, което задоволява жизнените нужди.
Но твоите и моите нужди са различни.
Ти мислиш единствено за тебе.
И твоите ценности са твоите стремежи.
Във всичко да се търси смисъл е безумно.
Като се замисля, влечение си ти за мене.
А ценностите твои ме привличат, но оставам незадоволена.
Забравяш, че йерархия има в системата за ценност.
За бога, не отричай!
Налагаш модели на непогрешимост.
А чувствата изключваш с наслада от мазохизъм.
За пример ще кажа, че животните живеят като усещат.
А хората усещат и разбират.
Приложиш ли гол принцип
без да мислиш за човека – убиваш!

Нима ще ме оставиш да съжалявам,
че не ме разбираш?
Самата същност на нещата не ме разстройва,
а възгледите ти непроменими.
Убиваш в мен живота с поведението си,
на принципна непоклатимост.
Изглеждаш силен, а силата на всеки е
в индивидуалния подход в нещата.
За мен остава куража да си пазя в тъмнината,
по пътя си напред в живота.
Да вярвам, че очите ти ще се отворят.
Бих искала да те помоля безразсъдно:
Не убивай надеждата в мен, каквато и да е тя,
докато битието съществува.
Качил си се на бърз кораб.
Опънал си платната с товар от минал опит.
Не искаш с нов товар да плуваш.
Страхуваш се, че кораба ти ще потъне.
А не виждаш как старото те дърпа в дълбините.
ИЗХВЪРЛИ ГО!
Очакват те нови мисли, чувства, цели.
По пристаните в океана на живота.
Разреши си да ги опиташ!
Как иначе ще разбереш кога сгрешил си?
Кога постигнал си правотата?
Бих искала най-много да останеш верен на същността си.
Защото много те обичам.
Да не забравя да отбележа, че първо се живее.
А после – философства.
Не искам да те съдя, за това ще вървя напред, все по-далече.
Посоките на пътищата ни са две различни.

Но ще те помня,
като мъжа, не пожелал да ме обича.

Добавен преди 10 години


ЛЮБОВТА НА МОРЕТО
SMS*03*08*2008*8.00

Защо ли не пожела в света ми загадъчен,
далечен, да погледнеш?
Непознатото отхвърляш.
Гледам бучащото море – красиво, страшно.
Близко, чуждо, магнетично.
Черни краски, отблясъци на твоята душа.
Бели гребени, създаващи моите вълнения.
И твоето действие върху мен.
Привличащо и респектиращо.
Опитвах да те направя близък – ти ме изхвърляше.
Опитвах да те вкуся – излизаше ми солено.
Опитвах да ти се порадвам – отдръпваше се.
Сякаш необуздана вълна, прибираща се навътре след прилив.
Смесваше се с други в огромната шир, не можех да те позная.
Дълбока страшна и незнайна водна дълбина.
Стоя на брега, завинаги влюбена в теб,
без възможност да те имам.
Необятен страшен и красив свят, недостъпен и безкраен.
Уж си пред очите ми, а всъщност не те виждам.
МОРЕ, това е твоята обич – земна и нереална.
Потапям се, доставяш ми неизмеримо удоволствие.
Блъскаш ме, залитам, падам, дърпаш ме навътре омаломощена.
Полужива и ме изхвърляш, зашеметена на голия бряг.
Оставяйки ме сама да се оправям...
Да се чудя дали ми се живее, или искам да умра?
Животът хубав ли е или не е?
Измамно море и аз като риба в него.
Искам да си моя уютен дом,
да ме прибираш и затваряш.
Друг път да ме изхвърляш замаяна.
И тогава се чувствам като риба на сухо.
Мятам се едва дишаща, обезсилена,
но пак гледам към теб,
с надежда за близост.
Това е живота ми и нуждата
да пиша за моята обич, да пиша за теб.
Смея ли се поне...? Ха, ха!
Май не! Не знам!

Добавен преди 10 години

ЛЮБОВ, ОМАЯНА В МИСТИКА
SMS*31*12*16.25

Състояние на усещане, копнежи и желания.
Излъчваш магнетизъм, а всичко има си последствия.
Стремежа окрилен е, безумно времето на обожание.
Прелитаща мечта си, аз в плен на плътското желание.
Години мигове преследване.
Кой ловец, кой жертва е? Една и съща роля.
Омайна мистика с надежда истинска.
Ползата – надбягвам се с разума.
Спокойствие неискано, заблудата е искрена.
Обичам мигновените реакции.
И детското запазено в тебе.
Превъзходен екземпляр си.
Демонстриращ власт и територия.
Изваяно е мъжкото ти самочувствие.
Чуй нежен призив, звучи мелодия.
Душа в музика потънала.
Песента ми, словесната прелюдия.
Кое избираш?
Воя на разгонено животно или мелодия от славея?
Възбуждам твоето харесване за кратко.
Потичат кръв и сокове.
Уж темата изчерпва се, а няма свършване.
Образ заслепен, очи затворени.
Погубваш тялото, душата ми.
ЛЮБОВ ОМАЯНА В МИСТИКА.

А там в далечината усмихва се,
тайнството на твоето привличане.




МЪЖКО ТЯЛО
SMS*07*09*13.30

Аз пиша тези редове с преплитащи се чувства.
Очакваното нещо, което може да се случи,
не ангажиращо и нежно.
С което бих желала да можеш да ме усетиш.
Навярно мога и да те подразня.
Но аз не зная твоите нужди,
а ти не изразяваш ги пред мене.
Не даваш и частичка от личния си въздух.
Аз искам да усетя твоя аромат на
МЪЖКО ТЯЛО!
Често тази картина е в мене.
Стоя прозореца отворен.
Гледам небето тъмно. Търся една звезда.
Зад мене стъпки, плавна извивка в кръста,
твоите ръце по нея.
Галиш ти гръдта ми. Прилепваш се зад мене.
Усещам как кожата настръхва и се свива.
Надигаща се топлина, която те облива.
Положена глава, косата ти на моето рамо.
Излъчване на чувство.
Енергия, с която те заливам.
Любимите трапчинки,
отдръпвам се и нежна мекота
върху твърдите ти устни.
Целувам те парещо и дълго.
Дъхът ти спира, аз съм го отнела.
Сега е моето време, това, което друг
не може да направи без моите ръце,
без чувството, което аз излъчвам.


Тръпки, усещаш как тялото се стяга.
Разкопчавам ризата ти бавно,
устните са на разходка.
Бадемовата кожа езика ми докосва.
Устата ми потръпва.
Обичам извивчиците малки
на мускулите здрави.
Надолу към онази вдлъбнатина.
Изпълване с език, лек гъдел.
ТОКОВ УДАР В СЛАБИНИТЕ.
Ръце провлечени по стегнатия таз.

Разкопчавам бавно, косъмчета нежни.
Усещам твърдина, обхващам с устни.
Едва чути думи: НАПРАВИ ГО!

Коленете на земята и твоята ръка разрошва ми косата.
ОПИТВАМ ТИ ВКУСА И АРОМАТА.
Щастийце неземно, не искам в момента
да ме обладаваш, а да се насладя на

МЪЖКОТО ТИ ТЯЛО.
АЗ ДИВОТО СЪМ В ЖЕНАТА.

Някой ще го нарекат с дума проста,
аз ще кажа: ТРЪПКА.

Добавен преди 10 години