Едно момиче срещу мен стоеше,
от момче бе сърцето и разбито,
но за него още то туптеше.
Тя оби1ше го упорито.
През сълзи ми тя разказа,
че влюбена е до полуда,
че не мойе да го мрази
и надява се на чудо.
Попита ме какво да прави-
дали за него да се бори,
дали да го забрави
и да спре да му говори..
Но нищо аз не отгожорих,
въпросът беше много сложен.
Няма смисъл да се бори,
но да го забрави тя не може.
Жал ми е че трябва тя да страда.
Ръка протегнах , но се спрях.
Разделяше ни стъклена преграда.
Аз пред огледалото стоях.