Бяло и черно,черно и бяло,всичко се преплита.
Не усещаш ли как около теб всичко си отлита.
Живота си тече,но теб май въобще не те ебе,
Стоиш,бъркаш си в гъза.Дали защо ли ти е зле?
От къде за къде?Запитал си се?Упорито ти Стоиш.
Спиш,летиш,раздвижи се,отвори очи и виж.
Около теб живота на земятя шевовете пръска!
А душата ти в змия превръща се,Стои и съска!
Отровата в теб очите ослепява,
безчувствен към топлината на живота те оставя...