Цитати за любовта
Едно обичане не е достатъчно
и две не са достатъчни и три,
ако звуча ужасно нелогично -
по – добре да осъмнем от утре сами.
По – добре да наклоним везните
към някоя мисъл натрапчива,
да се вкопчим в звездите
и право към небето – без очаквания.
Любовта се оказа илюзия.
(Дай да си сипем по едно.)
Спомените стържат в стъклата
Всички линии са заети – и ми е само.
Покривите са в краката ми.
Мирна съм. Тъмна и немея.
Изпразнена от съдържание
преливам в някаква неясна идея.
Едно обичане не е достатъчно
и две не са достатъчни и три.
Любовите са просто окончания,
по които откриваме безкрая, или?
С две липи отпред,
а във скута с измислици
ще превърна тишината в съмишленик
и от ларва ще стана пеперуда.
Колко малки любови
правят една голяма?
Знам, че един ден ще зная.
Знам го…
Да се откажа ли? Няма!
Подобни цитати
Моят нежен спомен
По устните на притръпналия делник
към теб пристъпвам с тихи стъпки.
Не ми достигна вяра, малко смелост
докрай да те убия, моя Тръпко.
А ти пенливо по устните изтичаше
и сам се давеше във своите въпроси.
Докосваше с мълчание
(дали така обичал си),
не знам, но срутиха се всички мостове.
Предлагаше ми хладна нежност,
(вместо огън).
Готова бях докрай да се раздавам,
(ти пък не).
Различни бяхме, аз мечта, ти топъл
спомен,
но зная, обичал си ме, колкото и аз
обичах теб.
Сияна Георгиева
Не тръгвай
Не тръгвай, когато имам нужда от нежност,
когато уморено в очите ми гаснат лета.
Не искам от болка изтънени надежди
да топлят деня ми, да будят нощта.
Не тръгвай, когато сърцето е жадна пустиня,
когато ръцете треперят за капка вода.
Не тръгвай, безумно обрекъл на своето минало
душата си светла, в кълбо самота.
Сияна Георгиева
Понякога разбираш кой те обича истински, само когато имаш наистина нужда от подкрепа и разбиране, в даден труден момент!
Ще те оставя да си помислиш за тези неща. Но отсега те предупреждавам: докато решаваш, знай, че ако не мога да
те имам като съпруга, не те искам изобщо.
Колийн Маккълоу
И като я гледаше такава, той осъзна, че тя бе станала вече неуязвима и че тъкмо когато изпитваше най-голяма нужда от съществото й, нямаше никаква власт над нея.