Цитати за мъката
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Христо Ботев
Подобни цитати
Нищо, че кървиш отвътре. Казвай, че си добре.
Колко време трае любовта и колко страданието, което постепенно, но трайно се настанява на нейно място, а после отстъпва на хладината - първо едва доловима, като близване на бучка лед с върха на езика, а после - като полъх на фризера, отворен рязко в топъл ден.
Силвия Чолева
Където стихват всички ветрове…
Все по-тихо болиш. А очите ми
са се превърнали във неми езера.
Понякога над тях прелитат птици.
И ми напомнят колко съм сама.
Понякога изгрява кратко слънце
от нежна дума, казана от друг.
И облаците плахо се разкъсват,
прегърбени от толкова много студ.
Понякога в съня ми ме прорязваш
и после идват дълги дъждове.
А ти болиш затихващо. От ляво.
Където някога съм имала сърце.
Да, трябваше да си ида. Трябваше да си взема наранената душа, да събера отломките от чувствата си и да намеря някак начин да ги излекувам.
Отивай си! Отдавна ме изгуби.
Сърцето ми страхливци не обича.
Аз в бурите, в стихиите се влюбвам
и всичко непознато ме привлича.
Гори кръвта в немирните ми вени,
а цял пожар за твоите предложих.
Страстта си - нажежена до червено,
в краката ти без капка свян положих.
Не съм от съвършените, не съм.
Аз лудост съм посипала земята.
Не мога да съм кротка и насън.
Изригват сто вулкана във душата.
А ти заключен в тесния си дом,
животът си - живот ли го наричаш?
Безпътен и оставен без подслон -
живее, който истински обича!
Отивай си! Сърцето ти е празно.
Безстрастен и кошмарен твоят ден.
Такъв човек (от обич да се пази!
как би намерил място покрай мен?!