Цитати за личността
Питаш ме как се казвам… Благодаря ти, благодаря! Аз една година вече съм в този град, всеки ден — кажи-речи — сядам на тази пейка и досега никой не ме е попитал как се викам. Ама ни-кой! Ти си първият и затова ти благодаря. Да си жив и здрав и на мойто положение — дай си боже — никога да не дохождаш!
Да съм гладен и жаден — не! Ако ме гледаш отвънка — всичко ми е пълно и равно. Дъщеря ми — женена, живее си в село, детето й — здраво, мъжът й — председател, синът ми е в министерството, дето се вика, първият помощник, инженер с диплома като чаршаф, с автомобил го вземат и връщат. Жена му — докторица, на заплата, къпят се в порцеланово корито. Яденето ми — ядене, креватът ми — креват, сам в стая и пак съм зле, зле и зле, та няма накъде! Ударил съм назад, отмалявам и се стопявам. Не ми се яде, не мога да заспя и все ми се въртят разни шашави работи в акъла, а пък няма на кого да кажа… Кажа ли — изнамират ме за луд.
Николай Хайтов
Подобни цитати
Веднъж загубиш ли някой, никога не е точно същият човек, който се връща.
В живота на всеки се появява такъв човек, след който се променяш завинаги. И изобщо не е важно дали времето, прекарано с него, е било безгранично щастие или безумна болка. Ти просто разбираш, че никога повече няма да си отново такъв, какъвто си бил, преди да се срещнете!
Голямото желание е безкрайна бедност.
Личността започва там, където свършва сравняването с другите.
Карл Лагерфелд
Понякога тръгваш, за да пристигнеш някъде… Но понякога тръгваш, просто за да вървиш, да вървиш и пак да вървиш, докато мъглата се разсее, отчаянието се уталожи или мислите се избистрят.