Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.
Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.
Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.
Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.
Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.
Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.
Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.
Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.

Добавен преди 10 години

Да обидиш някого е лесно -
опитай се да му благодариш.
Да намразиш някого е лесно -
опитай се да му простиш.
Избираш сам усмивка или сълзи,
и сам решаваш омраза или любов.
И детските мечти дали да смачкаш
или да ги превърнеш в своя цел,
не друг, а ти го правиш този избор,
не друг, а ти избираш своя свят.
Паднал си бил - ами изправи се!
От грешките си се учи.
но не превръщай ги в спирачки,
уроци са те най-добри.
Проблем си имал … - всички имат,
но малко хора по света
успяват думата проблем
с желание да заменят.
Обичай, смей се, извиси се
над всички дребни същества.
Бъди от хората, които знаят
че смисъла е в Любовта!

Добавен преди 10 години

Какво следва? Не мога да разбера…
Какво става? Изглежда, просто ще почакам…
Какво следва? Моля ви, кажете ми…
Какво става? Пристрастявам се към това чувство…
Какво следва? Не мога да спра…
Какво става? Какво ми направи…
Какво следва? Нуждая се от това…
Какво става? Това е любов…
Какво следва? Трябва да ти я дам…
Какво става? Това е всичко, което искам…

Добавен преди 10 години

Във всеки звяр се крие капка милост, във мен я няма, значи звяр не съм.

Добавен преди 10 години

Благодаря за двете ти ръце!
За миговете нежност, споделена.
За топлия ти дъх, в мойте дробове,
достигнал всяка жила вкочанена.
Благодаря, че бе за мен лекарство!
Че душата ми от самота прогнила,
всяка вечер я лекуваше по малко.
И ето! Тя е пак усмихната и жива.
Благодаря ти! Исках да го знаеш.
А сега…върви! Върви, дошло е време.
Върви си просто! Нищичко не казвай.
Там е щастието ти - далеч от мене…

Добавен преди 10 години