Човек, които дава не обеднява. Сърце, което обича не остарява.

Добавен преди 10 години

Вечерта, когато той разбие сърцето ти и всички илюзии изчезнат, ще легнеш сама в леглото си, полуразбита и разочарована от любовта. Тогава ще плачеш, ще се ядосваш от това, че си била така уязвима, ще искаш да викаш. Ще изпитваш едновременно любов и омраза. Леглото ти ще попие цялата болка, но няма да я отнеме от тялото ти. Тогава ще разбереш що е то разбито сърце…

Добавен преди 10 години

Истински ви обича този, който тайничко се моли на Бог за вас!

Добавен преди 10 години

Изгубих те Странно.
Аз ли те имах – ти ли ме нямаше.
Себе си ли залъгвах – илюзия ли са гларусите,
летяха ли над нас,
но пък и бриза си спомням добре
и развятата мъжка риза и твоите рамене.
Не ми се пише.
Ужасна съм.
Пишех ли някога – бе ли или не бе.
Можех ли да го правя – правя ли го добре,
целува ли ме с вятъра,
случи ли се онази нощ, когато в ръцете ти цялата
пулсирах и пиех любов.
Намира ми се.
Тебе.
Имах ли те – ти ли ме нямаше.
Аз ли се залъгвах – мираж ли са гларусите,
измачканата ти риза,
влажните ми очи – жадните ти устни, мокрите ми коси,
взривът насъщен и Ти!

Добавен преди 10 години

"Добър вечер, скъпа моя малка!
Добър вечер!" - ти повтарям аз.
И целувам черната слушалка -
чуваш ли сълзите в моя глас?
Чуваш ли ме? Много съм далече -
ветрове и нощи ни делят.

Аз при теб се връщам тази вечер
да се стопля подир дълъг път.
И ако в стаята е душто
ще излезем под дъжда навън…
В топлата си пазва ще те гушна
и ще те целуна преди сън.

Аз притискам черната слушалка.
Чуваш ли ме? Вятърът е лош.
"Лека нощ, моя обичана малка!
Моя тиха радост, лека нощ!"

Дамян Дамянов

Добавен преди 10 години