Цитати за любовта
На никого не му е лесно да изгуби човек, с когото е бил… Колкото и болка да му е носило присъствието му, отсъствието понякога боли повече.
Подобни цитати
Любовта е начинът, по който усещаш един човек близък до твоето сърце. Постоянно е в мислите и съзнанието ти, във всяка една минута, ума ти е зает да мисли, че някъде, някой те обича и съответно ти го обичаш, мисли за теб и го е грижа за теб. Любовта е да желаеш да прекараш всяка една стотна от секундата с него и само мисълта, че ще се отдалечите един от друг те кара да се вълнува сърцето ти в чувство на не комфортност. Често вечер стоя зад теб и те гледам, и гледам, и гледам, без дори да мога да те докосна или целуна, но сякаш искам този миг да не свършва, защото дори и това ми стига да те гледам мълчаливо с очи, защото те обичам. И това е един вид любов без да можеш да целунеш или докоснеш с ръка онова човешко същество, което сърцето ти подсказва че е най-близко до твоето.
Ако крещиш, ще те чуят всички; ако шепнеш, ще те чуе само този, който е близо до теб; ако мълчиш, ще те чуе само този, който те обича…
Mахатма Ганди
СЪН
Със устни, създадени нежно да любят…
С две ръце – вечно празни, без мойте в тях…
Със очи, от които ума си загубих…
И със тяло, създадено само за грях…
.
Със коси водопадни, копринени, меки…
И с нозе удивителни и със прасковен мъх…
Светли мисли отчаяни, но от мене обзети…
И с мечти вечно - свежи като пролетен лъх…
Такава ела, измечтано момиче!
Аз очаквам те пак след дванайстата нощ…
Диамант не предлагам – златото не е всичко…
Обещавам ти само нощно - звезден разкош!…
Обещавам пътека, по която да тръгнем!
И луната да свети не по-ярко от нас…
Океан от любов… Ураган от прегръдки…
Подсъзнания вечни, но със право на глас…
И със устни, създадени нежно да любят,
и с нозе удивителни, дето свършват с въпрос,
звездочела ела към луната да тръгнем!…
Да избъдем съня двама с теб тази нощ!…
Не съм се налюбила още.
Пие ми се живот.
Целува ми се в късни нощи,
лежи ми се в прясно сено.
Мечтае ми се до мъжко рамо,
гледат ми се очи,
гали ми се сутрин рано,
наричат ми се звезди.
Сънува ми се в обятия,
потъва ми се в небе,
разтапя ми се в стихове,
гори ми се в сърце.
Усеща ми се вятъра,
лети ми се с криле,
слушат ми се ноти,
мирише ми се море.
Люби ми се-по зазоряване,
изгаря ми се в обет,
отдава ми се неистово,
единствено и само на теб…
Какво като болиш? Като мине раната, ще мине и болката. Ще ми остане белег…, но той само ще ми напомня, че всяка рана зараства, и…, че вече не болиш.