"Човек трябва да наблюдава как прилаганите от него правила действат. Не отегчавай хората с проблемите си. Когато те попитат как си, отговори:"Прекрасно,както никога досега." Не подценявай силата на прошката. Бъди тактичен. Никога не отблъсквай никого умишлено. Преди да съдиш изслушай и двете страни. Бъди любезен с всички. Не забравяй, че добротата има власт над всички. Не губи време, когато ти хрумне добра идея. Възможно е току-що и някой друг да се е сетил за това. Успехът спохожда онзи, който пръв реагира. Търси добрия шанс, не сигурността."

Хорас Джаксън Браун

Добавен преди 10 години

"Най-достойните винаги са сами.
Отличават се с харизма, безупречна външност, жив аналитичен ум, абсолютно възпитание и идеални маниери, зад които винаги са скрити хиляди тайни ... и силен властен поглед, в който едва се забелязва малко тъга.
Те търсят "своите" хора. Свои за общуване, за компания и приятна почивка, свои за любов, отношения и семейство.
Те правят повече грешки, страдат повече, по-рядко контактуват и по-тежко преживяват неуспехите.
Но всеки път, когато се опарят, стават все по-съвършени и по-силни. И отново, и отново започват всичко отначало.
Чужди са им стереотипите на съвременното общество, невъзможно е да им се наложи чуждо мнение.
Зад гърба им винаги хвърлят кал, но никой не смее да им каже нещо в лицето и всичките слухове за тях се разбиват на парчета от железния им характер.
Независимо от това дали е мъж или жена, те търсят такъв човек, до който ще им бъде спокойно.
И това "спокойно" не се основава на липсата на кавги, адреналин и крайни емоции.
Това "спокойно" означава, че търсят до себе си човек, който няма да ги предаде."

Добавен преди 10 години

Ако

''Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!''

Ръдиард Киплинг

Добавен преди 10 години

"Успехът не е никога окончателен. Провалът, не е никога фатален. Единственото важно е смелостта."

Уинстън Чърчил

Добавен преди 10 години

"Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Вече нямам време за безкрайни срещи, на които се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде....
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, на които дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите.
Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края…"

Марио де Андраде

Добавен преди 10 години