Цитати за мъката
Това ли е сезонът на тъгата?
Когато свършва всеки летен зов?
А птиците отлитат в необята,
отнасяйки със себе си любов?
Така ли свършват всички сини сънища,
а после се подменят с ветрове?
Пък аз рисувам своето завръщане…
Пътувам път, незнайно накъде…
И зная, че листата са усмивки,
танцуващи към нечие небе.
И с всяка стъпка ставам все по-чиста –
играещо под слънцето дете,
понесло своите мечти и думи,
които вятърът ще претвори във песен…
Сезонът не е тъжен, чу ли?
А просто тих. И просто есен.
Подобни цитати
Едно от най-ужасните чувства е да чуваш, и видиш нещо което те убива отвътре, а да се налага да се правиш, че не ти пука…
Сутрин се събуждах с огорчение. Всеки малък спомен ме разплакваше. До закуската, вече се бях запитала поне десетки пъти: "Къде си? С кого си? Как си?" След обяда, вече си отговарях: "На сигурно място. С човек, който те прави щастлив." И някак ми ставаше по-добре. До вечерята вече се усмихвах. Излезех ли навън - цялата сияех. Но положех ли глава на възглавницата, сълзите рухваха от очите ми, а в главата ми кънтеше: "С нея".
Накара ме да се влюбя… и след това просто си тръгна все едно нищо не е било.
Най-страшното след любовта може би не е споменът, а това, което започва да изчезва от него. Това, което не успяваш да задържиш в мислите си.
Боли от залез до зори, така боли от самотата, отчаяно боли, когато наранена е душата…