Цитати за личността
Монолог на снежната кралица
Герда няма защо да тъгува за Кай.
Тя си има два розови храста,
още - баба, балкон, малък земничък рай…
Аз - единствено бяло всевластие.
Във косите ми сняг и в душата ми - сняг.
Кой сред преспи се чувства прекрасно?
Кой самичък последва моя приказен впряг?
Кой е млад, обожава опасностите?
Той съдбата си снежна самичък избра -
моят поглед зелен го омая.
Аз, разбира се, мога да бъда добра.
Но и лоша да бъда - все тая.
Вярно, аз съм кралица, но също жена.
Няма разлика между двете.
И не чувствам сега ни снежинка вина.
Огледалото дяволско също тъй - не винете.
То е само едно оправдание. Кай
може някой ден и да прогледне.
Да потърси отново своя топличък рай.
Да напусне двореца ми леден.
Но тогава, когато самичък реши.
Без елени, разбойнички, гарвани.
Нека сам ми каже: "Кралице, сгреших."
Ще го пусна. Но само тогава.
Всяко нещо си има и начало, и край.
Връщаш, взел ли си нещо назаем.
А това, между мене и Кай
само двамата си го знаем.
P.S.
Но ще призная с длан над острието,
докато Кай на рамото ми спи,
че предпочитах да вледя сърцето му,
вместо моето да се стопи.
Подобни цитати
Принцесата е страшно уморена.
От грахови зърна. И от обувки.
Не и достигат сили. Нито време
да чака принца със вълшебната целувка.
И как да я събуди, като тя не спи изобщо.
Вече сто години. По цели нощи вярва в чудеса.
И вечно губи вярата си на разсъмване.
Принцесата е уморена. До сълзи.
Светът я плаши. Струва ѝ се лош.
Сега тя просто иска да заспи. Не я будете.
Понякога ще сбъркаш, това е универсална истина. Но хубавото е, че ти решаваш как ще сбъркаш.
Мерилин Монро
Времето притежава способността да проваля старателно градени планове… Амели се усмихна. Времето проваляше всичко, не само плановете. Рушеше любови, отлагаше срещи, заличаваше обещания. Понякога обаче помагаше на случайността, лекуваше рани, а отвреме-навреме отваряше и нови.
Осъзнах, че с времето, с опита и израстването ми се учех да изплювам все по-бързо въдиците, които налапвах. Но какво да правя с раните?
Хорхе Букай
За това ли изстрадах Живота-
глътка въздух и капка Любов!?
До кога с този кръст към Голгота?
Стига толкоз! От днес почвам нов!
Ще живея по лесния начин…
Заплатих си със болка това.
Аз за себе си повече знача!
И променям си свойта съдба!
От Сега вече случвам по-леко
чудесата и всичко край мен.
А пък болката-хвърлям далеко.
Крача бодро напред в своя ден!
И свободно щастливо живея…
Светлината се вплита с плътта.
И безбройни вълшебства умея.
Днес съм нова. Да знае света!