Толкова ножове са ми забивали, че когато ми подадат цвете, не мога да разбера какво е. Отнема ми време.

Чарлз Буковски

Добавен преди 10 години

Не мога да се върна назад, освен в ума си. Ако поискам, мога да преиграя вчерашния ден. Но това отнема ценни мигове от днешния - а веднъж отидат ли си, те не могат да бъдат върнати. Затова оставям вчерашния ден в миналото и насочвам цялото си внимание към днешния. Това е моят неповторим миг и аз му се наслаждавам:
- Днес е нов ден, не изживяван никога преди. Живея в Настоящето и се наслаждавам на всеки миг.

Добавен преди 10 години

И сърцето, когато му дойде времето - се превръща в пясък… Но тежко му, който не го притежава!

Добавен преди 10 години

Започвам да обичам как мълчиш.
Светът ми става някак си… подводен.
Не си личат ни думи, ни сълзи.
И кротичко се давят всички спомени.
А тишината спира да боли.
До вчера беше тежка. Като рана.
Най-острата от всички тишини.
Най-трудната. И най-голямата.
Но неусетно стана част от мене.
Аз не успях да я опитомя.
А тя успя. Успя да ме превземе.
От утре ме наричай Тишина.

Добавен преди 10 години

Скъпо струва всеки миг…

Скъпо струва всеки миг, Приятелю!
Скъпо струва времето, нали?
Особено, когато то е пропиляно…,
изгубеното време най-боли.
И секундите отминали не се завръщат,
и паметно в пространството зад теб мълчат.
Отмерва своя ход Вселената
и минутите от собствения ти Живот…
Скъпо струва всеки миг, Приятелю!
Скъпо струва времето, нали?
По-дълги дните си не можем да направим,
нека ги направим по-добри!

Добавен преди 10 години