Притча за живота

Живяла някога една мъдра сляпа старица. Тя била дъщеря на роби и къщурката й се намирала извън града. Мъдростта й била добре позната, а славата й се носела надлъж и нашир. Един ден пакостливи младежи решили да скроят на старицата номер. Отишли при нея, а единият я попитал:
— Стара жено, аз държа в ръката си пеперуда. Кажи дали е жива, или мъртва.
Жената не отговорила, защото не можела да види нито тях, нито какво държат в ръцете си. Тогава те повторили въпроса си:
— Жива ли е пеперудата, или мъртва?
Мълчанието било нейният отговор. Тя се замислила, защото прозряла намеренията им. Ако кажела, че пеперудата е жива, те щели да я стиснат и убият, за да докажат, че не е познала. А ако кажела, че е мъртва, щели просто да я пуснат да излети от ръцете им.
Старицата мислила дълго, а младежите започнали да се кикотят, щастливи, че са я хванали натясно. Накрая жената казала спокойно, но твърдо:
— Не знам дали пеперудата е жива или мъртва, нейния живот е във вашите ръце.

Добавен преди 10 години

Притча за силата на знанието

Един мъжки и един женски плъх, госпожа и господин Плъхови, които имали една красива дъщеря, плъхица, която искали да оженят за някой много силен момък. Тръгнали те да търсят някой силен зет. Отишли първо при Слънцето и му казали, че идат при него, като при много силно същество. Слънцето им казало: „Идете при облаците, аз не съм най-силен в света. Често облаците ме засенчват.“ Отишли при облаците, но облакът им казал: „И аз не съм най-силен. Често излизат такива ветрове, че нищо не остава от мене. Идете при вятъра.“ Те отишли при вятъра. Вятърът им казал: „И аз не съм най-силен. Като духам, аз срещам на пътя си такива силни стени, че не мога да ги съборя. Те ми се противопоставят. Идете при една от тези стени.“ Те отишли при стената, и тя им казала: „И аз не съм най-силна. От мене има по-силни – това са плъховете, които така подронват основите ми, че могат да ме съборят.“ Тогава господин и госпожа Плъхови отишли при своя род и там си потърсили зет за своята красива дъщеря.

Добавен преди 10 години

Притча за вятърът и слънцето

Вятърът и слънцето спорили кой е по - силен. Внезапно видели да се задава един пътник. Слънцето казало:
- Ето как ще решим спора си. По - силен от двамата ни е онзи, който накара пътника да свали палтото си.
Слънцето се скрило зад един облак и Вятърът започнал да духа около пътника с все сила, за да му отнеме палтото. Колкото по-силно духал, толкова по - плътно се увивал човекът с палтото. Накрая Вятърът се предал.
Слънцето се показало и изсипало всичките си лъчи върху пътника. Той толкова се сгорещил, че сам свалил палтото си.
Така станало ясно, че топлината е по - силна и от най - свирепия студ.

Добавен преди 10 години

Когато човек почувства вятъра на промените, трябва да строи не заслон, а вятърна мелница.

Добавен преди 10 години

Притча за богатство и бедност

Бедността и Богатството се скарали, кой от тях е по-красив. За да разрешат спора, решили да попитат първия срещнат човек. Така и направили.
Човекът се изплашил: „Ако кажа, че Бедността е по-красива, Богатството ще се разсърди и ще си отиде. Ако кажа, че Богатството е по-красиво, Бедността ще се разсърди и ще ме тормози.“ Помислил малко и казал:
- Така, като стоите на едно място, не мога да преценя. По обиколете малко.
Те започнали да се разхождат около човека и накрая той заключил:
-Ти, Бедност, си много красива в гръб, когато си тръгваш. А ти, Богатство, си прекрасно, когато пристигаш.

Добавен преди 10 години