ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВТА И РАЗДЯЛАТА!

Застанали в края на зелената поляна ЛЮБОВТА И РАЗДЯЛАТА се възхищавали на една млада влюбена двойка.
РАЗДЯЛАТА казала на ЛЮБОВТА:
- Обзалагам се, че ще ги разделя.
ЛЮБОВТА отговорила:
- Изчакай, аз ще се приближа само една крачка към тях, след това ти ги приближи толкова, колкото искаш, та да видим, дали ще успееш да ги разделиш.
РАЗДЯЛАТА се съгласила. ЛЮБОВТА пристъпила към младата двойка, докоснала я леко, видяла че през очите им минала силна любовна искра, успокоила се и отстъпила назад.
- Твой ред е – казала доволно ЛЮБОВТА.
РАЗДЯЛАТА погледнала двамата влюбени и отвърнала:
- Сега, аз нищо не мога да направя, техните сърца са изпълнени с ЛЮБОВ, затова ще се върна при тях след време.
Минало достатъчно време, РАЗДЯЛАТА не забравяла своето обещание. Надникнала в техния дом и видяла двама весели родители на малко дете. РАЗДЯЛАТА се надявала, че ЛЮБОВТА между тях си е отишла и с вяра престъпила прага на дома им. Погледнала ги в очите и видяла в тях ЩАСТИЕ И БЛАГОДАРНОСТ за новороденото си дете. РАЗДЯЛАТА отново си тръгнала и казала на ЛЮБОВТА:
- Ще се върна при тях, но по-късно.
Минало още време. РАЗДЯЛАТА се върнала в техния дом – там шумно играели деца, майката успокоявала децата си, а уморен от работа се прибрал и бащата. РАЗДЯЛАТА, така се надявала, че вече ще може да ги раздели, защото мислела, че с течение на времето и ЛЮБОВТА И БЛАГОДАРНОСТТА са си отишли от сърцата им, а на тяхно място са се появили грижите и отегчението. Погледнала ги в очите и видяла УВАЖЕНИЕ И РАЗБИРАТЕЛСТВО.
- Ще дойда по-късно – не се отказвала РАЗДЯЛАТА.
Минало достатъчно време РАЗДЯЛАТА безотказно се върнала в дома им. Погледнала – децата пораснали, бащата вече с посивели коси, нещо им разказвал, а майката усмихната, грижовно приготвяла вечеря за своето семейство. РАЗДЯЛАТА ги погледнала в очите и разочарована и този път видяла ДОВЕРИЕ.
- Пак ще дойда – казала РАЗДЯЛАТА и си тръгнала.
Минали години РАЗДЯЛАТА отново отишла в дома им. Погледнала, а там вече тичали внучета, до камината седяла отчаяна, тъжна възрастна жена. РАЗДЯЛАТА най-после доволна си помислила – най-накрая дойде и моето време да действам. РАЗДЯЛАТА искала да погледне в очите на възрастната жена, но в този момент тя станала и излязла навън. РАЗДЯЛАТА тръгнала след нея. Жената скоро стигнала до гробищата, спряла се на един гроб, това бил гробът на нейния съпруг. РАЗДЯЛАТА погледнала в разплаканите очи на възрастната жена – там видяла СПОМЕНИ – спомени за голяма ЛЮБОВ И СПОДЕЛЕНО ЩАСТИЕ, ОГРОМНА БЛАГОДАРНДСТ, БЕЗКРАЙНО УВАЖЕНИЕ, РАЗБИРАТЕЛСТВО И ДОВЕРИЕ!

Добавен преди 10 години

ПРИТЧА ЗА ПРЕПЪНИ КАМЪК

Веднъж магарето на един фермер паднало в дълбока яма. То ревяло силно и отчаяно, докато той се суетял и се опитвал някак си да го извади. След като никак не успявал, фермерът решил, че магарето е старо, а дупката така или иначе трябва да се затрупа, тъй че повикал на помощ съседите си. Всички грабнали лопати и започнали да хвърлят пръст в ямата. Първоначално, разбирайки какво се случва, магарето започнало да крещи още по-силно и по-ужасено, но след известно време млъкнало. Фермерът се навел над дупката да провери какво става и останал изумен. С всяка лопата пръст, която го удряла в гърба магарето правело нещо изумително: отърсвало се и стъпвало върху нея. И за всеобщо учудване след още известно време магарето се показало на ръба, изскочило навън и избягало щастливо. Животът ни засипва с всякаква мръсотия. Номерът "да се измъкнеш от ямата" е да се изтръскаш и да стъпиш отгоре. Всеки един проблем не е препъни камък, той е стъпало. Можем да се измъкнем и от най-дълбоката дупка ако не спираме, ако никога не се предаваме! Отърсете се и направете крачката нагоре.

Добавен преди 10 години

ПРИТЧА ЗА ПРОФЕСОРА И СТУДЕНТА!

Университетски професор задал следния въпрос на своите студенти:
-Всичко ли което съществува е създадено от Бога?
Един студент се изправил и смело отвърнал:
-Да създадено е от Бога.
-Значи Бог е създал всичко?
-Да сър - потвърдил отново студента.
Професора продължил:
-Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува, така че съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност Бог е зло.
Студента притихнал след този отговор. Професорът бил много доволен от себе си и се похвалил пред студентите, как още веднъж доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит. Още един студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос.
-Разбира се - самодоволно отвърнал професора. Студента се изправил и попитал
-Професоре а студа съществува ли?
-Що за въпрос, разбира се, че съществува! На теб никога ли не е било студено?
Студентите се засмели на въпроса на младежа. А той продължил:
-Всъщност в съотвествие със законите на физиката студ не съществува, това което ние възприемаме за студ е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съотвествие на това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула( -460 градуса по фаренхайт) е аболютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина. Студента продължил:
-Професоре а тъмнина съществува ли?
-Да, съществува.
Студента отвърнал:
-Отново не сте прав сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните и цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина нали така? Тъмнината е понятие измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.
Накрая студента попитал отново професора:
-Сър, злото съществува ли?
Този път професора отговорил доста по-неуверено:
-Разбира се, както вече казах виждаме го всеки ден, жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото.
На което студента отвърнал:
-Злото не съществува сър само по себе си, това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината - дума създадена от човека, да обозначи отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото - това не е вяра или любов, които съществуват както толпината и светлината. Злото - това е резултата от отсъствието на божествената любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава когато няма топлина, или тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина.
Професорът мълчаливо седнал на мястото си.

Името на младия студент било Алберт Айнщайн.

Добавен преди 10 години

Три пътя водят към знанието:
пътят на размишлението - това е най-благородния път,
пътят на подражанието - това е най-лекият път,
и пътят на опита - това е най-горчивият път.
Ти кой път ще избереш?

Добавен преди 10 години

Разума си има граници, които простотията не признава. Ето защо тя е безгранична.

Добавен преди 10 години