Цитати за любовта
Прощавах ти всяка болка и обида. Макар да знаех, че всичко ще се повтаря хиляди пъти… Познавах те до болка… Но не познавах себе си… Знаех, че винаги ще се връщаш, защото НИКОЙ не те обича като мен… Изгарях от любов, когато се ВРЪЩАШЕ… и се давех в сълзи всеки път когато си ОТИВАШЕ… И ВИНАГИ те приемах обратно… защото те познавах добре, но не познавах себе си… Защото те обичах безумно… но явно не обичах себе си…
Подобни цитати
Не можеш да убиеш болката, слагайки упойка на сърцето си. Говори с мен, говори ми за себе си, аз ще те слушам!
Ерос Рамацоти
Не времето, не времето, не времето
напомня монотонната езда на здрача,
все по виолетова е мандрагората,
във сенките от синьо злато.
Зад палмите и зад пустините,
в покоя царствен на Вселената,
във аромата на целебните води,
покрили къдрите ми със безплътно бяло.
В дантелите на степния покой
цигулките припяват рондо.
Луните се превръщат във жени,
девици в призрачни позлати.
Рубинов еликсир кипи от южен кръст,
кръвта разпалва звездни олеандри,
олтарни светове припламват разлюлени.
Любов предвечно чудо извирай от духа ми.
В края на деня, най- важното е да има на кого да разкажете за него, а още по- важно е да има на кого да кажете "Обичам те" …И ако този човек ви отвърне със същото, то няма какво повече да желаете от деня.
Не искаш ли до себе си жена
със луда кръв, родена да обича,
от погледа ù (поглед на сърна) -
и свян, и страст, и нежност да надничат?
Когато се усмихва - да мълчиш,
изгубил ум и свяст. Изгубил почва.
Със дни да не ядеш и да не спиш.
И с всеки миг по-здраво да се вкопчваш
във тази обич. Искаш ли жена,
която знае точно колко струва,
жена със чест (на хиляди - една),
във мъжкото ти царство да царува?
Която би ти пазила гърба,
дори към теб куршуми да се носят,
която ще те иска все така,
дори и да осъмнеш утре просяк.
Жена, която има еликсир
за всичките ти рани и несгоди.
По този шарен свят, надлъж и шир,
към щастие с усмивка да те води.
Не искаш ли до себе си жена,
която нощем сладко да те люби
под пълната разнежена луна?
Знам - искаш! Ала вече ме загуби.
Васка Мадарова
Никога не се стремях да бъда единствена в живота му. По-скоро се стремях да бъда единствена в сърцето му. Не се страхувах от това колко много жени бяха минали през ръцете му и колко още минаваха. Не се страхувах, че не звъни с дни, нито дори когато знаех, че през тези дни най-вероятно е в компанията на други жени . Знаете ли защо? Защото един човек не може да бъде променен и няма нужда да бъде. Ти или го приемаш такъв, или си тръгваш от него…