"Осъждането на друг човек всякога е погрешно, защото никой никога не може да знае какво е ставало и става в душата на този, когото осъждаш. Почти всякога, като поровиш в себе си, ще намериш този същия грях, който осъждаш в другите. А ако не си извършил такъв грях, има някой по-лош."

Лев Толстой

Добавен преди 10 години

Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.

Ницше

Добавен преди 10 години

"Какво да ти кажа старче, имах я, но я оставих да си замине. Беше момиче, като пеперуда. Лицето и бяло, като кокиче, очите и черни, като маслини. Устните и алено червени. Косите и бяха с едни преливащи светло-кафяви тонове. Щом ги повееше вятъра, ставаха буйни и игриви. Щом се срещнехме, тя забравяше, че е момиче и се превръщаше в истинска жена . С мимики, думи, действия. Целуваше страстно и болезнено, още усещам устните и по моите. Ставаше непокорна, буйна, готова да ми се отдаде . Но, аз нито веднъж, не можах да бъда неин, веднъж не можах да и кажа, че я обичам. Веднъж не можах да бъда искрен. Кажеше ли, че ме обича, аз обръщах глава и прехапвах устни до болка. Как да и кажа, че я обичам, като не спирах да потъпквам женската и чест, с жените, които я наранявах. Та беше моя подарък от съдбата, но как се приема такъв подарък, за един нещастник. А сега старче, я наблюдавам от страни, а тя силна, горда, уравновесена, непоколебима. Мъже пред нея и след нея, но вече не може да се отдаде, както се отдаваше на мен. Силна изглежда отвън, но в душата страх, че отново ще бъде пречупена . Как да забрави милата, че сърцето и има рана, която за цял живот, ще стои не зарасната."

Добавен преди 10 години

"Навсякъде по света очите виждат само онова, с което е изпълнена душата."

Добавен преди 10 години

"Обичам те някак необяснимо, всъщност неизразимо, по начин противоречив.
Обичам те с многобройните си нагласи на духа,
които променят състоянието си непрекъснато,
Заради... но ти вече знаеш – времето, животът, смъртта...
Обичам те в един свят, който ми е непонятен,
сред хора, за които оставам неразбран,
с противоречията на душата си, с нелогичните си постъпки,
с фаталността на съдбата, с прикритостта на желанието,
с двусмислеността на извършеното.
Дори, когато ти казвам, че не те обичам, те обичам.
Дори когато те мамя, не те мамя.
Всъщност най-съкровеният ми подтик е
да се опитам да те обичам по-добре.
Обичам те неразумно, несъзнателно, необмислено,
стихийно, инстинктивно, импулсивно, ирационално.
Всъщност нямам логични аргументи, нито дори импровизирани,
за да обоснова тази любов, която чувствам към теб,
която избликна мистериозно от нищото,
която не промени магически нищо, но чудно как,
малко по малко, някак успя да подобри най-лошото в мен.
Обичам те. Обичам те плътски, без мисъл,
от сърце, неразумно и с глава, загубила координация.
Обичам те необяснимо, без да се питам защо те обичам,
без да ме интересува защо те обичам,
без никакво съмнение защо те обичам.
Обичам те просто, защото те обичам.
Аз самият не знам защо те обичам."

Пабло Неруда

Добавен преди 10 години