Цитати за любовта
Сега е тъмно. Но те усещат дъха си. И знаят, какво им е нужно. Те се целуват. Чувстват сълзите по бузите си. И ако има някой, който би могъл да ги види ще изглеждат, като обикновенни любовници, галещи лицата си. Легнали заедно. Със затворени очи. Не забелязващи света на около. Защото, ето така продължава живота. Ето така…
Подобни цитати
Докосни ме…
Докосни ме,
с устни меки и добри,
остави ме по теб да се разлея, в миг от вечността да станем аз и ти.
Докосни ме,
тихо в теб ме приюти,
с очите сини душата ми към своята нежно прикови.
Докосни ме,
нека Луната белокаменна над нас да бди,
какво там ще се случи на нея остави.
Докосни ме,
и нека между нас няма ледени стени,
а само страст, която в сърцата да гори.
Докосни ме,
с огнените си лъчи,
но не ме изпепелявай, не искам отново да ме боли.
Докосни ме,
носи ме леко, както морските вълни,
остави ме да те омагьосам и отведа в приказни страни.
Докосни ме,
рисувай по кожата ми с пръсти и бои,
в цветове най-различни цялата ме потопи.
Докосни ме,
усмивката ми от дълбините страшни извади,
моят каменен кръст в нощта бъди,
не ме предавай, а спаси ме и с мене остани…
Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново!
Да те разплача - и да съм спокоен, да те въздигна - и да те погазя. Така жестоко искам да си моя. Дори от обич мога да те мразя…
Когато нещо ти липсва, ти се опитваш да го замениш с всевъзможни неща: ще си купиш нещо скъпо, ще се събереш с много хора, ще ходиш на много купони, ще се гласиш и ще отделяш внимание на какви ли не глупости. А истината е, че се опитваш да се разсееш, да забравиш… че това нещо, което ти липсва всъщност е някой, без когото не можеш…
М. Дамянова
И никой, никой не трябва да знае какво става между мъж и жена, когато те се обичат помежду си. И каквато и кавга да стане между тях — родната си майка, и нея не трябва да викат за съдия и да й разказват един за друг. Те сами са си съдии. Любовта е тайна божия и трябва да бъде скрита от всяко чуждо око, каквото и да се случи.
Достоевски