Приятелите са тези хора, които търсим с една цел...хора на, които да имаш доверие и да ти помагат, когато имаш нужда. Хора на, които аз да помагам когато те изпаднат в каквито и да е дупки. За съжаление има го и факта, че не винаги, когато сметнеш един човек за приятел ...се оказва наистина такъв. Приятелите се доказват с години, но и най-малкото нещо може да разклати тези отношения. Тогава ние трябва да преценим кое е истинското. Съвсем на скоро се обедих обаче, чеи прекалено голямо доверие да имаш на "приятелите си" също не е добре. Когато един човек има много приятели и почне да слуша на всекиго историите...почва да се уморява...да не вминава....и хоп в един момент се оказва, че не е доказал очакванията на приятелите си. Тогава става гадно.
Какво имам аз...имам познати, които виждам всеки ден в училище с, които разговарям като нормален човек, но в рамките на допустимите граници! Имам близки...хора, които са по-близко до мен, но все още с нищо не са доказани. Мога да имам известно доверие, но с голяма доза риск от неприятни последици. Но точно по край този риск се появиха и истинските ми приятели...тези, които са се доказали пред мен. Хора за, които бих направил необходимото, че да се чувстват добре...и да се чувстват сигурни в мен! Най-горната графа са родителите ми...тези на, които никога няма да мога да се издължа, колкото и да се старая. За съжаление обаче точно моите родители никога няма да станат приятели...като останалите ми приятели...но знам, че това са единствените хора, които не се нуждаят от доказване пред мен, защото просто съм им единствено дете и ме обичат повече от всичко на света! А да кажа бройка наприятелите ми??? АБСУРД...те не са много...но просто за да мога да разгранича от останалите трябва да се помисли върху много неща! Това е живота, постоянно движение!