Цитати за душата
задушавам се от тебе самота
задушаваш ме защо не си отидеш
защо на твойто място не застане любовта
и аз да бъда като другите щастлива
иди си ти от мене самота
завинаги от мене отиди си
без тебе мога да живея самота
без тебе да но не без любовта
Подобни цитати
,.,,Помниш ли!? ..заклехме се преди -- ,приятели докато смъртта ни раздели! Истинските приятели никога не се отричат! Знай ,дори да се намираш в другия край на Земята ти си ми в главата и в сърцето! -- ,за теб ще предуша даже и морето! ...
Леденият дъжд не спира да вали,
А болкота в душата продължава да боли.
Леденият дъжд от ледени сълзи
Сипе мъка, болка и разбити мечти...
Светлината на човешката душа може да светне , дори под ударите на страданието , стига да я има там.
слънчеви лъчи озаряват скучния ден,вятърът нежно рзпилява косите ми и гали зелените треви.Те му отвръщат с весел танц.някуде в далечината се чуват тракащи машини и бръмчене на коли.Загрижени хора забързано ходят по техните посоки,а аз стоя и чакам...Но какво чакам?Да гледам присмиващите ми се хора,или за нещо по добро?
Спокойствие,мълчание,чакане за среща,може би?О не!!Отново ли?На старото място край същите камани,треви.Но няма го пламъкът,няма я надеждата за щастие.Всичко умря.Уби го една силна,страстна,назабравима любов,която изпепели всичко!-Моите мечти,моята усмивка,очите ми!
Но аз чакам за тази среща.Чакам с часове,но безрарличие лъха от мен.може би само мисълта ,че не съм сама ме удовлетворява.
Раздавах душата си за близки,познати,любим...Изплаках очите си за другите,после за мен!Усмивка дарявах навред,в мен имаше красота от живота,щастие,обич към хората....
Сега,сега я няма усмивката,няма го топлия поглед.Има само едни уморени очи ,едно тъжно лице и мълчаливото момиче.А жадувах само за малко-да бъда обичана,да бъда разбирана и подкрепяна!
Но надежда имам.Ще мине време и всичко ще е наред си казвам.Но засега мислите ми са другаде,а върна ли се в реалността-болката жестоко раздира сърцето ми.А сълзите?-тях вече ги няма......:(;(;(;(:(
Бяло и черно,черно и бяло,всичко се преплита.
Не усещаш ли как около теб всичко си отлита.
Живота си тече,но теб май въобще не те ебе,
Стоиш,бъркаш си в гъза.Дали защо ли ти е зле?
От къде за къде?Запитал си се?Упорито ти Стоиш.
Спиш,летиш,раздвижи се,отвори очи и виж.
Около теб живота на земятя шевовете пръска!
А душата ти в змия превръща се,Стои и съска!
Отровата в теб очите ослепява,
безчувствен към топлината на живота те оставя...