Ти ми беше приятелка! Макар да не беше готина, а дори задръстена аз ти подадох ръка. Ти ме гледаше с очарование и взимаше по нещо за себе си от мен. Ти някак ми вярваше. После след като се изкачи едно стъпало и стана готина ме заряза и започна да вярваш на други. Но по-късно разбрах че това не е вяра, а просто каприз че трябва да имаш приятели. Защото ти не вярваш дори и на себе си, не вярваш в това което си!!!!