Нима всичко свърши вече, дори и малко да беше то гореше, вътре в мен пламтеше.Не го повярвах, след всичко което ми шептеше и твърдеше...Но очите не ме предават, те показват и съжаляват, че повярваха на твоите лъжи след всичко което каза ти..В прегръдките му ти лежеше, а глупакът в мен се скри..Но няма да видиш на лицето ми сълзи, не няма, даже капка дори..Защото вече знам колко струваш, че всичките ти думи са лъжи...Попиваи всяка тръпка от устните му, мила моя защото скоро ще излезеш от кошмара...А щом те видя, щафетата ще ти предам, и глупакат отново няма да е сам...Ще влезе вътре в теб, и ще дойде твоя ред.....