Цитати за мъката
Защо те няма точно, когато имам най-много нужда от теб?!
Подобни цитати
След два през нощта, всяка чаша вино… има вкус на болка.
Макар, че вече осъзнах, че те изгубих, че онази раздяла бе последната, и че повече няма да се върнеш понякога адски много ми липсваш… Понякога изпитвам силна нужда да ти се обадя, да те видя, да поговоря с теб и дори да поплача в прегръдките ти за последно…
Хората винаги бягат… Понякога от страховете си, друг път към целите си… Единственото нещо от което не могат да избягат е болката. Или свикваш с нея и тя става част от теб, или те погубва…
Чувствам се така, сякаш съм загубила себе си… и не знам къде се крия.
Изморих се… всеки някога се изморява, та и аз сега се изморих. Така се изморих, че нито си тръгвам, нито оставам. На вас наистина ли не ви си е случвало?! Може би трябва да проуча кое е състоянието, което идва след абсистенцията. Защото това е моето. Станала съм апатична. Защо абсистенция ли? Защото имах болезнена нужда от този човек. Исках страшно много неща… непосилно много - да се смеем заедно, да си говорим, да се прегръщаме и заедно да се въргаляме в снега. Проблемът май дойде от въргалянето в снега. Снегът беше студен като него. И аз, и аз… измръзнах. Сигурно пак щях да се стопля, но ми напомниха - Екватора и Северния полюс са две различни понятия, два различни свята. Аз бях екваториален субект, а той полярен. Между другото ми го казват за втори път. Първия път, обаче още бях мечтателка. Като дете тропах с крак и си повтарях и котките могат да летят (ако някой ги бутне, докато се разхождат по парапета на шестия етаж). Но нали съм инат и все мечтите си гоня. И нали той беше моята мечта. Толкова осъществима, колкото полета на котката. Втория път обаче бях премръзнала вече. И проумях едно - ако Екватора отиде при Северния полюс - ще го стопли, а Северния полюс ще се разтопи, ще го наводни и ще го удави. Не искам да се давя. За абсистенцията си забравих и апатията ще преживея, като премръзнеш можеш да се стоплиш, но да се давя - не искам.