Уважаеми бъдещ любим мой мъж,
който евентуално някога ще допусна до себе си, ама много евентуално…
Здравей. Как си? Предполагам, добре… защото още не ме познаваш. Няма нищо, де, и аз не те познавам, което не пречи да си изясним някои неща от сега, преди да е станало късно. Но първо, надявам се еволюцията да не те е подминала и да си надраснал събратята си поне с една идея. Конкретно в областта на взаимоотношенията. И да осъзнаваш, че след като са взаимоотношения, са някак си… взаимни. Имам предвид, че нещата някак си се случват двупосочно. Ако ти е трудно, най-добре хич да не се появяваш в живота ми и двамата да имаме пълноценни и напълно задоволителни отношения със самите себе си. Щото иначе - драма. А аз съм се надрамила достатъчно за тоя си живот. Ако все пак изгаряш от копнеж да се драматизираме взаимно, заповядай, ама в някой следващ живот. На тоя му изчерпах лимита.
Та - накратко: Ще искам от теб. Ще искам обичта ти, вниманието ти и… май това. Не е много, не мислиш ли? Но ако все пак смяташ, че не е редно да искам каквото и да е от теб… Ми на света по последни социологически данни има към милиард и половина мъже (в някаква приемлива възраст, имам предвид) от които не искам нищо. Вземи да се присъединиш към тях, най-добре. И да си останем непознати.
И да ти обясня бавно и внимателно - когато споделям с теб, не е защото си въобразявам, че си вълшебник и ще вземеш с едно помахване на вълшебната си пръчка да ми решиш проблема. Когато споделям с теб е защото те чувствам достатъчно близък, за да го направя. Дай си сметка за миг, че до преди да те срещна някак съм оцеляла (о, чудо!) и не ти си ми решавал проблемите или каквото и да е. Та, не смятам това да се променя занапред. Най-малкото защото съм от типа хора, които предпочитат да направят всичко сами, за да са сигурни, че е направено както трябва. Не, че те подценявам, просто умея да разчитам на себе си.
Виждаш ли колко е простичко всичко…
Хайде, събирай сили да го осмислиш и евентуално разбереш и ако решиш - заповядай в живота ми. Пък оттам насетне аз ще мисля ще те пусна ли, или не.
Но ако те пусна… моля те, моля те, моля те… не бъди грешка (отново).

Добавен преди 10 години

От днес със мен във нощи ще посрещаш -
тъгата, радостта, копнежи, вяра…
Навън дано Любими, не поглеждаш,
аз зная, че на прага спи раздялата.

А тя е сладка. В сочната й гръд
полюшват се узрели плодовете,
но ти до мен ще спиш – във моя скут,
а аз ще меря шпаги с бесовете й.

В съня ти на раздялата дъхът -
голгота ще ти е в разпети петък,
олтар ще бъде входната врата,
венецът ти - предателски тепета.

Но ти заспи, заспи и мен сънувай.
Вратите залости, съдбата скрий -
във топлите завивки на сърцето ми.
Опита ли да влезе - я убий!.

Добавен преди 10 години

Не ме моли! Разделяй и владей!
Душата ми разкъсай на куплети!
Да бъдеш снизходителна, не смей!
Нагледах се на мили Жулиети!

Смени цвета в косата! Грим сложи!
Високи токчета. Пола. Бижута…
А после нещо мръсно ми кажи!
От обич намрази ме за минута!

Омраза и любов. Страстта. Гневът…
Не искам слънце! Искам урагани!
Когато си със мене, всеки път
нанасяй върху тялото ми рани!

Нагледах се на хрисими жени!
Омръзнаха ми в своята прилежност!
Убийствено веднъж ме целуни!
А после нека пак си бъде нежно.

Добромир Банев

Добавен преди 10 години

Вярата в Бога прави човека богат, а безверието води към сиромашия.

Петър Дънов

Добавен преди 10 години

Но изключителната личност се отличава с това, че мисълта и не следва пътя, утъпкан от посредствеността.

Стендал

Добавен преди 10 години