Любовта е временна загуба на съзнание. Избухване на вулкан, който постепенно затихва. И след това идва мигът на решението. Не стаеното дихание, не възбудата, не обещанията за вечна вярност и страст, не нестихващото желание за близост, а това което остава след всичко това… Това е истинската любов.

Луи де Бернар

Добавен преди 10 години

Любовта е най-страшната от всички болести: убива те и в двата случая, когато я имаш и когато я нямаш.

Лорън Оливър

Добавен преди 10 години

Да остарееш с някого, когото обичаш - безценно!

Добавен преди 10 години

Беше обич, жарка като пладне,
бурно връхлетя ме - дива хала.
Кой да бе ми казал, че ще падна
в две очи!? Ех, луда - полудяла…
Горд и дързък, точно като дявол,
само с поглед сякаш ме докосна.
Скърших се, внезапно отмаляла,
под ръце и устни буреносни.
Силата ми, Господи, къде е?
Де е самодивската ми риза!?
В стомна огън мога да налея,
но от плен такъв не се излиза.
Как можах сама да се удавя
в тихите му извори, дълбоки!?
Уж съм упорита, своенравна,
а пък станах скитник без посока.
Обич ли е, Боже, или клетва!?
Знам добре, че грешна съм за трима,
но сред мрака черен ми просветва
като въглен неговото име.
Ангел ли небесен ми го прати,
пак ли минах пътя на Рогатия!?
Все едно, направи ме богата
и приши магия към крилата ми.

Добавен преди 10 години

Коя съм аз

Коя съм аз, че да те искам?
Една изгубена река,
път без край, небе сребристо,
чиста, истинска сълза.

Коя съм аз, че да ти казвам,
колко силно те обичам?
Една забравена за теб мечта
и целия ти смисъл.

Коя съм аз, че да копнея,
за твоите единствени ръце?
Една от студ замръзнала, ранена птица,
но с най- красивите криле.

Коя съм аз, че да желая,
своето сърце да ти даря?
И не е ли то отдавна твое,
макар ти да не разбра това…

Добавен преди 10 години