Когато се обича със истинска любов…

Не посмя да ме обичаш. Не посмя…
Не те виня. Разбирам те напълно.
Не всеки би повярвал в чудеса,
когато на душата му е тъмно.
И ти не ме повярва. Изпокри се
във свойта твърда грапава черупка,
изплашен, че над теб любов ще плисне
и бронята ти в миг ще се пропука.
Изплашен, че ще счупя ледовете
с упорството на никнещо кокиче,
че смело ще развържа ветровете
и ти ще трябва все пред тях да тичаш.
Изплашен, че земята под нозете
ще стане нестабилна за вървене,
когато се осланяш на сърцето…
Прие ме не за щастие. За бреме.
Да, трудно е, когато се обича
със истинска любов! Но пък си струва.

След мен със всяка, дето те привлича,
ще бъде лесно. Даже ще е скука…

Васка Мадарова

Добавен преди 10 години

Когато те преодолявам


Понякога съм плакала за теб.
Когато нощите ми са били полярни.
Стояла съм дори на колене
и съм очаквала… любов ли? Подаяние!
Понякога съм вярвала в това,
че си човек. И можеш да обичаш.
Каква наивница, за Бога, съм била!
Но днес не съм. Днес съм различна.
Днес се усмихвам както никой друг.
Целувам те наум и си отивам.
Не трепва в тишината нито звук.
И аз се чувствам дяволски красива.
Минавам покрай тебе. Ти мълчиш.
Но тишината ти е грапаво-неловка.
Разбива се във моите очи,
а те са кротки. Уж са кротки.
И отминавам. И вървя напред.
След мене правиш плаха, колеблива крачка.
А аз се моля, моля се да спреш.
Не искам да ме виждаш, че те плача.

Добавен преди 10 години

Уморих се. Чувствам се студена
от лъжи и хорско лицемерие.
А душата сякаш осквернена е,
че изгубих хорското доверие.

Уморих се да съм контролирана
и заплахи явни да поемам.
Търсиха ми кусури. Намираха.
Искаха да бъда… съвършена!

Уморих се от манипулации,
от учители - как трябва да живея!
Баста на фалшивите овации!
Щом е тъжно - няма да се смея!

Думата "приятел" е изчерпана.
Клуб по интереси се нарича.
Мислиш ли различно, ясно-черна си!
И омразата като река към теб потича.

Уморих се да губя приятели.
Без причина, а просто защото
не умея с лъжи и ласкателства
да пригласям на тяхното "мото".

Уморих се от техните мании
за величие,за богоизбраност!
Уморих се да слушам заканите,
да лекувам нанесени рани.

Уморих се от злост,отмъстителност,
и от критики, и от поучения.
Как ли вечно да бъда бдителна
И нащрек за подобни мъчения?
Уморих се…

Добавен преди 10 години

Ти, моя милост и другите в мен
Ти познаваш всичките ми аз.
Нежната, гальовна като коте,
другата - препила с тишина,
измълчала чак до край живота.
Лошата - ядосана и гневна.
Лиглата, която те разсмива.
Сръдлата, която те изнервя.
Влюбената - истински щастлива.
Тъжната…а тя те натъжава…
И онази, дето се страхува.
Спящата Красавица. И жабата.
(И при двете става със целуване.)
Доверчивата, наивна чак до глупост.
Умната (понякога се случва).
Половинката ти абсолютна лудост.
И онази, дето е заключила
кулата си с десет катинара,
тъй като светът навън я плаши.
Ти познаваш цялата ми шареност.
Всичките жени във мен познаваш.
И те всички искат да останеш.
Искат да ги искаш всички, всички!
Да ти кажа ли една мъничка тайна?
Всички ние много те обичаме.

Добавен преди 10 години

Ад

Любовта ще направи живота ти ад.
И това ти е ясно. И това е известно.
За петнайсет минути ще те върне назад,
там, където ти беше свободно и лесно.

Ще си имаш очи, ще си имаш крака,
ще си имаш цъфтящо и преливащо тяло.
Всичко пак ще е твое. Ще е точно така,
както в светлото, чисто, ненапито начало.

По-добър, по-усмихнат, търпелив, озарен,
със щастлива тревога, поносима и мека.
След петнайсет минути, щом останеш без мен,
ще е ад. Ще е ад. Ти го знаеш. Но нека.

Мария Донева

Добавен преди 10 години