Разни мъдрости, мисли и цитати
Малко вино – лекарство, много – фатална отрова.
Авицена
Подобни цитати
Листата падат и падат така, сякаш се влюбват в земята.
Андреа Гибсън
Идва един момент, когато виното спира да одобрява изяденото от Теб и започва да го връща…
Eсенно
Нахално отвън се промъква студа,
захилил се… дати пресмята.
Премръзнали клони звънят във нощта,
в олуците, вятър се мята.
Листата политат със танц пирует,
надолу… преследват съдбата.
По пътя последен за сбогом шумят,
целуват любовно земята.
А вятърът вие, заканил се той
нов ред да наложи в отплата.
Студът щом нахлуе, ще има покой.
Страхът пелерина намята.
Това бе навън… във нощния мрак,
погълнал за кратко искрата.
Но днес грее слънце, очите блестят,
подскачат усмивки в стъклата.
Във шарени багри се смее светът,
изтрива за дълго тъгата.
Дори носталгично рисува смехът,
с боички мечта от… дъгата.
Нощта пресича моя град надлъж,
площадите отдъхват от мъглите,
о, аз дочаках пролетния дъжд,
измил стъклата и душите.
Долавям как се движи пролетта -
в кръвта ми, в соковете на стъблата
и как се връщат тихи над света
зелените лъчи на светлината.
Приветствам пролетните ветрове,
които над земята ни минават -
ще се издигнат нови класове,
реки ще бликнат в тихите дъбрави.
Ще израсте висока буйна ръж,
ще се събудят спомени изстинали -
дъждът сега е само топъл дъжд,
изгубил спомена за своето минало.
Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал в миг и отшумял.
Как светът изведнъж
стана по-красив и бял.
Ще се завърне слънцето от юг
и над града във тая утрин рано
ще мине светлият лиричен звук
на някое, на някое пиано.
Дъждът ще влезе в стаите при нас -
измитите стъкла ще се засмеят
и нова песен в утринния час
високите етажи ще запеят.
Силвия Кацарова
ЕСЕН
Листата падат, падат, сякаш те
се ронят от градини в небесата,
с прощален жест и в есенна позлата.
Между звездите пада и Земята
и самотата й в нощта расте.
И ние също падаме така.
Ръката ти. И всичко, без да страда.
Но знам Един - това, което пада,
с безкрайна нежност той държи в ръка.