Цитати за мъката
Плаках, плаках, плаках… плаках много. Отслабнах от рев. Дрехите ми взеха да висят, пробивах нови дупки в колана. Нямах сили да изкача стъпалата до апартамента си, бях станал на нищо. Тя не просто си беше заминала, тя бе… ампутирана от мен…
Захари Карабашлиев
Подобни цитати
Нощта ли натъжава хората или хората чакат нощта, за да скърбят?
Отровата беше в раната, а раната не заздравяваше…
Набоков
Да се държиш изправен на два крака - това е мъката да бъдеш човек.
Блага Димитрова
Самотата ме пресрещна още на прага. Няма по-мъчителна форма на самота от общежитие. Когато си имаш свой собствен кът, затворен със стени, ти го населяваш със себе си и не си сам. Но когато две тесни пътечки от двете страни на леглото те делят от две други легла, от две други дихания, ти губиш мислите си, навиците, спомените. А щом не общуваш със себе си, ти се отдръпваш и от другите. Който не може да се усамоти, не може и да се приобщи.
Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт; само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние - когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим.
Колийн Маккълоу