Разни мъдрости, мисли и цитати
Притча за силата на знанието
Един мъжки и един женски плъх, госпожа и господин Плъхови, които имали една красива дъщеря, плъхица, която искали да оженят за някой много силен момък. Тръгнали те да търсят някой силен зет. Отишли първо при Слънцето и му казали, че идат при него, като при много силно същество. Слънцето им казало: „Идете при облаците, аз не съм най-силен в света. Често облаците ме засенчват.“ Отишли при облаците, но облакът им казал: „И аз не съм най-силен. Често излизат такива ветрове, че нищо не остава от мене. Идете при вятъра.“ Те отишли при вятъра. Вятърът им казал: „И аз не съм най-силен. Като духам, аз срещам на пътя си такива силни стени, че не мога да ги съборя. Те ми се противопоставят. Идете при една от тези стени.“ Те отишли при стената, и тя им казала: „И аз не съм най-силна. От мене има по-силни – това са плъховете, които така подронват основите ми, че могат да ме съборят.“ Тогава господин и госпожа Плъхови отишли при своя род и там си потърсили зет за своята красива дъщеря.
Подобни цитати
Притча за вятърът и слънцето
Вятърът и слънцето спорили кой е по - силен. Внезапно видели да се задава един пътник. Слънцето казало:
- Ето как ще решим спора си. По - силен от двамата ни е онзи, който накара пътника да свали палтото си.
Слънцето се скрило зад един облак и Вятърът започнал да духа около пътника с все сила, за да му отнеме палтото. Колкото по-силно духал, толкова по - плътно се увивал човекът с палтото. Накрая Вятърът се предал.
Слънцето се показало и изсипало всичките си лъчи върху пътника. Той толкова се сгорещил, че сам свалил палтото си.
Така станало ясно, че топлината е по - силна и от най - свирепия студ.
Когато човек почувства вятъра на промените, трябва да строи не заслон, а вятърна мелница.
Притча за богатство и бедност
Бедността и Богатството се скарали, кой от тях е по-красив. За да разрешат спора, решили да попитат първия срещнат човек. Така и направили.
Човекът се изплашил: „Ако кажа, че Бедността е по-красива, Богатството ще се разсърди и ще си отиде. Ако кажа, че Богатството е по-красиво, Бедността ще се разсърди и ще ме тормози.“ Помислил малко и казал:
- Така, като стоите на едно място, не мога да преценя. По обиколете малко.
Те започнали да се разхождат около човека и накрая той заключил:
-Ти, Бедност, си много красива в гръб, когато си тръгваш. А ти, Богатство, си прекрасно, когато пристигаш.
Притча за кучето и огледалата
Живял някога един крал. Той си построил огромен дворец с милиони огледала. Абсолютно всичко - стените, подът, таваните, били покрити с огледала.
Веднъж в двореца притичало едно куче. Огледало се и видяло около себе си множество кучета. Те били навсякъде. И като достатъчно умно, кучето се озъбило, за да се защити за всеки случай от тези милиони кучета наоколо. В отговор, всички кучета му се озъбили. Кучето почнало да ръмжи – срещу него всички кучета му отговорили със същото.
Сега кучето било сигурно, че животът му е в опасност и започнало да лае. То започнало да лае с всички сили, много отчаяно. Но щом залаяло и онези милиони кучета също започнали да лаят. И колкото повече то лаяло, толкова по-силно му отговаряли отраженията му в огледалото.
На сутринта намерили нещастното куче мъртво. А то било там само - в двореца нямало никой. Никой не бил се борил с него, защото не е имало кой да го направи. Никой не го бил нападнал. То загинало само в борбата с милионите собствени отражения, които били според него заплаха.
Така стоят нещата и при хората. Ако няма никакви препятствия вътре в нас, никой не може да ни застраши. Но от собствените си страхове можем да се препънем и дори да се погубим. Такъв е законът.
И светът е само едно отражение. Той е едно огромно огледало…
Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?
Алиса в Страната на чудесата