Цитати за любовта
Изгубих те Странно.
Аз ли те имах – ти ли ме нямаше.
Себе си ли залъгвах – илюзия ли са гларусите,
летяха ли над нас,
но пък и бриза си спомням добре
и развятата мъжка риза и твоите рамене.
Не ми се пише.
Ужасна съм.
Пишех ли някога – бе ли или не бе.
Можех ли да го правя – правя ли го добре,
целува ли ме с вятъра,
случи ли се онази нощ, когато в ръцете ти цялата
пулсирах и пиех любов.
Намира ми се.
Тебе.
Имах ли те – ти ли ме нямаше.
Аз ли се залъгвах – мираж ли са гларусите,
измачканата ти риза,
влажните ми очи – жадните ти устни, мокрите ми коси,
взривът насъщен и Ти!
Подобни цитати
"Добър вечер, скъпа моя малка!
Добър вечер!" - ти повтарям аз.
И целувам черната слушалка -
чуваш ли сълзите в моя глас?
Чуваш ли ме? Много съм далече -
ветрове и нощи ни делят.
Аз при теб се връщам тази вечер
да се стопля подир дълъг път.
И ако в стаята е душто
ще излезем под дъжда навън…
В топлата си пазва ще те гушна
и ще те целуна преди сън.
Аз притискам черната слушалка.
Чуваш ли ме? Вятърът е лош.
"Лека нощ, моя обичана малка!
Моя тиха радост, лека нощ!"
Дамян Дамянов
Чакам те, защото вярвам в чудесата…
Пейо Яворов
Искаш ли…
Не искаш ли до себе си жена
със луда кръв, родена да обича,
от погледа ù (поглед на сърна) -
и свян, и страст, и нежност да надничат?
Когато се усмихва - да мълчиш,
изгубил ум и свяст. Изгубил почва.
Със дни да не ядеш и да не спиш.
И с всеки миг по-здраво да се вкопчваш
във тази обич. Искаш ли жена,
която знае точно колко струва,
жена със чест (на хиляди - една),
във мъжкото ти царство да царува?
Която би ти пазила гърба,
дори към теб куршуми да се носят,
която ще те иска все така,
дори и да осъмнеш утре просяк.
Жена, която има еликсир
за всичките ти рани и несгоди.
По този шарен свят, надлъж и шир,
към щастие с усмивка да те води.
Не искаш ли до себе си жена,
която нощем сладко да те люби
под пълната разнежена луна?
Знам - искаш! Ала вече ме загуби.
Васка Мадарова
Дано тази, която сънуваш и тази, която всъщност целуваш да бъдат една и съща жена.
Страданието се появява тогава, когато очакваме от другите да ни обичат по начина, по който ние си представяме, а не по начина, по който любовта трябва да се прояви — свободно, без ограничения, водейки ни чрез своята сила, без да ни позволява да спрем. Вдигнах глава от рамото й и я погледнах. любовта ми каза: Аз съм всичко и нищо. Аз съм като вятъра и не мога да вляза там, където прозорците и вратите са затворени. Отвърнах на любовта: Но аз съм отворен за теб!
Захир