Цитати за личността
Едни хора напускат живота ни и си мислим, че вечно ще живеем с тази загуба. И сме прави. И така продължаваме. Докато не се появи друг, който ти припомня, колко е голямо сърцето ти и колко още много място има. Той не лекува предишните загуби, а просто ти припомня, че в сърцето ти е пълно с много стаи, и че е време да затвориш една врата и да отвориш друга. Да… Сърцето прилича на коридор с много врати и колкото повече обичаш, колкото повече се разделяш - все по навътре в коридора вървиш. И каквото и да правиш… не искаш да спреш. Защото се надяваш, че някой ще те пресрещне и ще ти каже: Аз винаги ще бъда с теб! Аз съм в коридора на сърцето ти, а не в една от хилядите стаи! Аз никога няма да те напусна…
Подобни цитати
Когато се смееш, рискуваш да изглеждаш глупав.
Когато плачеш, рискуваш да изглеждаш сантиментален.
Ако протегнеш ръка и я подадеш на друг, рискуваш да се обвържеш.
Ако разкриеш чувствата си, рискуваш да се разголиш.
Ако изложиш на показ пред множеството своите идеи и мечти, рискуваш да ги изгубиш.
Обичаш ли, поемаш риска да не ти се отвърне със същото.
Живееш ли, рискуваш да умреш.
Ако храниш надежди, рискуваш да ги изгубиш.
Човекът е свободен само ако рискува.
Алекс Ровира
Най-превъзходната длъжност е да бъдеш човек на тази земя.
Максим Горки
БЪДИ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ.
Ти възприемаш този свят в собственото си съзнание. Чудесно е, че се грижиш за околната среда, защото почиствайки я от отпадъци, ти почистваш майката Земя, от която си жива част. Но не забравяй да почистиш токсините от своите човешки мисли.
Дийпак Чопра
Черна песен
Аз умирам и светло се раждам —
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря — край мене
всеки вопъл и ропот замре.
За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.
На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.
Димчо Дебелянов
- Но защо човек сънува? - пита Поетът.
- Питай защо се събужда - казва Дара.