Цитати за душата
Тихо пристъпвам,
но не се отдръпвам.
Плахо мечтая,
тебе желая.
Само тебе обичам,
но до последно отричам.
Искам да си до мен
всяка нощ, всеки ден.
Но раната боли,
сърцето ми кърви.
Твоето предателство не мога да забравя,
в сълзите си се давя.
Душата ми гори,
но ти не знеш, нали?
Искам да те мразя,
но спомена за тебе пазя.
Отиди си, замини си, остави ме,
ти вече победи ме...
Подобни цитати
Любовта е за мене измама,
животът пък - кървава драма.
Да съм вярна за мен е отживелица,
а душата ми е снежна виелица.
Какво е тръпка аз не зная,
и дали съм нужна някому все ми е тая.
Спокойствие мрачно в мене има,
а от очите ми полъхва зима.
Дружба и приятелство с любимия за мен са прищявки излишни,
а устата ми изрича само думи гневни, неприлични.
Звярът - отървал се е от болката да бъде човек,
но това ли е единственият лек?
Знам само, че преди щастлива с тебе бях
и в трудни моменти гордо до тебе стоях.
И дойде онзи съдбовен ден,
в който ти реши да си отидеш от мен.
Тогава сърцето ми може би за миг е спряло,
и отново всички болки за теб е преживяло.
И след този кратък миг
излетя от мене моята душа със вик.
Сега съм само външна красота,
а отвътре съм черна празнота.
Благодарение на тебе съм така,
надявам се доволен да си ти сега...
Всеки може да бъде велик... , защото всеки може да прави услуги.
За това не е необходимо непременно да си завършил колеж.
Не е нужно и да можеш правилно да съгласуваш подлога и сказуемото.
Имаш нужда само от сърце , пълно с милосърдие.
От душа , направлявана от любов.
Медитацията
Медитацията променя нашето ограничено съзнание, наречено "телесно съзнание" в
разширено такова, познато като "духовно осъзнаване". В "телесното съзнание" ние
сме забравили нашата божественост. В "духовното съзнание", ние чувстваме че се
разграничаваме от тялото - ние живеем в него, но не сме тялото си. На този етап,
душата казва с убеждение: Аз съм форма на мира, любовта, силата и благоденствието
Когато тази опитност за нас стане силна, ние преставаме да казваме "Аз съм тъжен,
чувствам се ядосан, аз съм обезпокоен".
Две недели има откак,е във гроба,
умря ненадейно кат вадеше боба:
злочестата баба!Тя вече е прах ,
но име и още разпръсква страх.
Над мъртвата котка проклета прескочи,
кога бе простряна на деорските плочи,
душата и ноштем се скита без мир
по друми,по гроба и тя стана ВАПИР.
Какви не истории ужасни се чуха!
Тоз видел вапиря над кулата глуха,
друг срещнал го нощем при "черния пън",
а някои дайе мачкал на сън.
Недей ходи,Янко,на кулата пуста,там гроба
на близо стърчи.Невярваи ти мале на хорската уста:
кой Радка ще срещне?
Ех мале мълчи!
И ритна подсвирна след нощната дрямка
и скокна накрая:там месеца грей и кулата
хвърля грамадна си сянка,но нищо из друма
се ощ не чернеи.
"По-харно от жърха и качва се смело през
пролазът тъмни на горната площ,пред него полето
задрямало цело
и нищо не буди дълбоката нощ.
И дълго тои взира се татак в полето ;
а месеца гледа кат жив от небето...
Полунощ а Янко трепери бледней,той
своята сянка да види не смей...
Внезапно кръвта му замръзва в жили!
Той гледа:пред него се бабата хили,
главата и се люшка,ръцете и висят
от цялото и тяловей УЖАС и СМЪРТ.
Тя хили се иде,тои мълком отстъпа
тя ръце простира,тои бледен се дърпа:
вторачил е очи,ни жив , ни умрял
в умрялата баба,кат смърт прежълтял.
И гонят се мълком по месчина двама
по самите крайща на страшната яма...
За вчас той изчезна:глух шум долетя
и върха на кулата пак упостя.
И ето защо днес една клета майка
в събота ходи на гроба да вайка,
а нощтем когато луната изгрее,
над кулата казват,СЕ НЕЩО ЧЕРНЕЙ.
"В тъмното"
Седя в тъмното сама -
сама със моййта празнота.
В тази черна утроба
ражда се дяволска злоба.
В тъмното - седя сред ненавист безкрайна,
а душата ми черна - избяга от мене незнайна.
От очите ми капе леден кристал,
но щом падне в тъмното се превръща на кал.
В тъмното - сърцето ми нека тебе презре,
неспокойно и черно нека после умре.
Защото аз вярвах, че таиш към мен искрена любов
и че за мен си на всичко готов.
... Но нека - в тъмното - сама да седя
и на тъмнината да се насладя.
Нека в тъмното сама да избера
кой път да извървя.
В мрака чезне красотата сива,
в мрака тя бавно загива.
Този леден град
осеян със разврат -
нека сама да пребродя в нощта,
нека да изгубя мощта.
Нека после - в тъмното - да приседна уморена
и да усетя кръвта си - сломена.
Нека в тъмното да стана зловеща
и в мрака - черен демон да ме посреща.
И тогаз като черен роб
нека да отпусна тялото си в някой гроб.
И нека - в тъмното - червеите в мене да се впият
и последната ми капка кръв нека да изпият.
И тогаз - в тъмното - със грозна усмивка
ще заспя във вечна почивка...