Цитати за мъката
Белези, оставени от близки хора, не се лекуват. Те знаят къде да ударят…
Ал Пачино
Подобни цитати
Не си познавам гласа, с грима прикрих сълзите. Не си личи и го знам, ще продължа и сама. И теста за самота изкарах го отлично…
Толкова сълзи, толкова болка… те ме направиха толкова безчувствена.
Не искам никой повече да ме обича.
От много обичи приличам на решето.
От днес нататък искам безразличие…
И да боли, ще преболява леко.
От днес нататък искам самотата си.
Не я населвайте с измислени любови.
Не искам никой да пробутва чудесата си.
Аз помня ябълката. И отровата.
Така че, сбогом. Беше ми приятно.
Театърът на чувствата ви е прекрасен.
(Възпитана съм просто… не е вярно…)
И все пак знам, че няма да намразя.
А просто тихичко ще си отида.
Къде - не питайте. И аз не зная.
А който трябва някога да ме обикне, ще ме намери.
И ще се познаем.
Всяка вечер ти пиша… пиша, пиша цяла нощ… зная, че няма да стигнат до теб, но пиша… вече изгубих бройката на всички писма, изгубих бройката на всички пъти, когато ти казах, че те обичам, тук… в листите, които няма да искаш да прочетеш никога…
Искаше тя да е щастлива и убеждението му, че ако се разделят той няма да знае дали е щастлива или не, най-неочаквано затръшваше резето на последната врата по пътя към раздялата, след като всички останали бяха широко отворени. После избърсваше от очите й сълзите, пролети по негова вина, пропъждаше всички протести на отчаяние и безнадеждност точно в онзи момент, когато тя се отказваше от всякакви надежди, и тяхната агония продължаваше.